Култура и дипломация е малък екип, който работи от София, България. Пишем за българската култура в чужбина и за изложбите, колекциите и институциите, които я представят, и посочваме източника на всеки факт.
Къде е оригиналът на „Хвърковатата чета на Бенковски“ от 1909 г., какво е вариантът в посолството в Букурещ и как Морозов е рисувал картината повторно.
На 7 октомври 2011 г. галерия „Мисията“ откри „Светещи каменни фенери и скулптурни форми“ в чест на японския скулптор Масаджи Асага и каменната пластика.
Четирима плакатисти от НХА показаха през 2012 г. 20 плаката за правото и справедливостта – първо в Съдебната палата в Потсдам, после в галерия „Мисията“.
Третото издание на „Култура на регионите“ събра на 10 октомври 2015 г. в МВнР кухните на Югоизточна Европа и показа какво дава кулинарната дипломация.
На 1 ноември 2010 г. министър Николай Младенов откри в МВнР изложбата „Глаголица“ на Павлин Петров – картини с буквите на глаголицата и древни български знаци.
На 28 юни 2016 г. в Тбилиси беше открита „Право и справедливост“ – плакатна изложба на четирима български автори от програмата „Пътуващи експозиции“.
От 12 април 2016 г. в Културния център Г8 в София се показаха 12 филма от Югоизточна Европа по проекта „Култура на регионите“: какво влезе в програмата и защо.
През декември 2008 г. в МВнР се показаха малки каменни пластики на седем български и седем японски скулптори – плод на обмена между Илинденци и Сакурагава.
От 30 октомври до 4 ноември 2016 г. Българският ПЕН център отбеляза 90 години със събрание в БАН и рецитали в София и Казанлък с поети от Югоизточна Европа.
На 19 юли 2022 г. в Сараево беше открита „Дипломация и изкуство II“ – 22 картини от Художествения фонд на МВнР, показани и в Цетине, и в Скопие.
Какво е Глобалната мрежа за публична дипломация: основаването в Сеул през 2014 г., членовете, асамблеите в Доха и членството на българския институт от 2021 г.
„БГ екран онлайн“ показва български филми безплатно в интернет: първото издание през 2020 г., второто през 2021 г. и какво влезе в програмата на двете.
Какво е EUNIC: кога е създадена мрежата, кои са членовете ѝ, как работят клъстерите, кои български организации участват и какво прави заедно с ЕС.
Изложбата „Обиколка на света за 270 дни“ на Стела Сиди разказва в 30 колажа за пътуването на едно семейство от София до Буенос Айрес през 1941 г.
От 22 февруари до 12 март 2021 г. МВнР показа изложба за значими жени от България и Словакия, обединила проекти от Русе и Братислава, а после тя гостува в Русе.
Софийският университет, първото българско висше училище: как започва през 1888 г., кои са 16-те му факултета, какви културни центрове има и как да го намерите.
Изпълнителната агенция за българите в чужбина (до 2022 г. държавна агенция): как е създадена от 1992 г., какво прави, какви конкурси води и къде е сайтът ѝ.
„Пролетен пейзаж“ е работа на Константин Щъркелов от фонда на МВнР. Какво е известно за автора, неговата ретроспектива през 2020 г. и къде са творбите му.
Картината „Петербургски спомени“ на Василка Монева е била в посолството в Москва, а днес е в Рим. Кой е авторът, как рисува и къде показва работите си.
„Къщи“ на Борис Ненов е маслена картина във фонда на МВнР, показана в „Дипломация и изкуство“. Кой е художникът и къде са другите му пейзажи.
„Елисейна“ е акватинта на Петър Морозов от средата на 30-те години във фонда на МВнР. Кой е авторът, какво е мястото от заглавието и къде е графиката му.
Във фонда на МВнР има плакат на Кристо „Опаковане на Райхстага“ с автограф от 1993 г. Кой е художникът от Габрово и как се стига до обвития Райхстаг.
Изложбата „Епохата на цар Фердинанд I“ разглежда управлението от 1887 до 1918 г.: организатори, музеи-партньори, придружаващо издание и шест града.
Изложбата за Феликс Каниц (1829 – 1904) показва акварели, литографии и карти на унгарския пътешественик по българските земи; открита е в Париж през 2013 г.
Центърът „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет, основан през 1986 г.: библиотека с 60 000 единици, 500 гръцки кодекса, архив и международни проекти.
Фондация „Фотофабрика“ организира от 2014 г. в София фестивал за репортажна и художествена фотография, фотомаратон, лекции, майсторски класове и работилници.
Фондация „Елизабет Костова“, основана през 2007 г., подкрепя писатели и преводачи: Созополски семинари, български романи на английски, награда „Кръстан Дянков“.
Съюзът на българските художници води началото си от 1893 г. Как е възникнал, какво прави днес, какви секции и галерии има и как да го намерите.
Софийската градска художествена галерия, основана през 1928 г.: над 23 000 творби в четири фонда, сградата на бившето казино, филиалите и как да я намерите.
Въпреки.com е български сайт за култура, изкуство и общество, действащ от 2014 г.: каква е целта му, какви материали публикува, коя фондация стои зад него.
Националната художествена академия в София, основана през 1896 г.: факултети, степени, музейна сбирка с над 14 000 творби, филиал в Бургас, международни връзки.
Международното триенале на сценичния плакат в София, основано през 1994 г.: какво е сценичен плакат, как протичат изданията и какво показа 11-ото през 2025 г.
Държавна агенция „Архиви“ ръководи 29 архива, Централния държавен архив и военноисторическия архив. История от 1951 г., фондове, издания и международни връзки.
Колективната изложба „Надграждане“ показа през 2020 г. най-новите постъпления в Художествения фонд на МВнР – първо онлайн, а от 18 май и на живо в галерията.
Мексиканският художник Лало Санчес дел Вайе показа в София 18 картини и 5 скулптури по повод 80 години от дипломатическите отношения между България и Мексико.
От септември 2019 г. изложбата „Дипломация и изкуство“ показва картини, ордени и проекти за банкноти от колекцията на МВнР – в София, после в още четири града.
Националният дарителски фонд „13 века България“, учреден през 1981 г.: приоритети, награди, обекти в Самоков, Трявна и Сливен и връзки с ЮНЕСКО.
През 2018 г. МВнР избра с конкурс логото на българското председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество – кръг от моряшки възли.
Български училища, културни асоциации, енории и фолклорни състави във Франция по градове – с броя на училищата по списъка на МОН и данни за общността.
Български училища, лондонската енория, хорове и медии във Великобритания по градове – с броя на училищата по списъка на МОН и данни от преброяването.
Съюзът на банатските българи, българските училища в Букурещ, Винга и Извоареле, ансамбли, вестник и радио в Румъния – с данни от преброяването през 2021 г.
Български училища, православни църкви, фолклорни ансамбли и медии в Канада по градове – с броя на училищата по списъка на МОН и данни от преброяването.
Български неделни училища, културни асоциации, енории и фолклорни групи в Италия по градове – с броя на училищата по списъка на МОН и данни за общността.
Най-голямата мрежа от български неделни училища извън България: училища, асоциации, енории и ансамбли в Испания по региони – с данни за общността.
Български неделни училища, културни дружества, храмът в Атина и центровете на Крит – организираният български живот в Гърция по градове и данни от 2021 г.
Български училища, културни дружества, хорове, фолклорни състави и енория в Германия по градове – с броя на училищата по списъка на МОН и данни за общността.
Кой води списъците на българските неделни училища, дружества и енории по света и колко са те по данни на МОН и ИАБЧ – със страници за девет страни.
Изложбата „Азбука и история“ с 24 пана проследява глаголицата и кирилицата като писмени системи и ролята на двете български царства. Къде е показвана.
Българското неделно училище, асоциацията, православната енория и курсовете по български в Лисабонския университет – организираният български живот в Португалия.
Фотоизложба за наследството и съвременния облик на около 20 български града: как е направена за Калемегдан, къде е гостувала и в какъв формат се показва.
Използваме Google Analytics, за да разберем кои страници са полезни. Бисквитки се записват само ако разрешите. Поверителност