„На гости в еврейската махала на София“: пътеводител за 24 сгради и хората в тях

„На гости в еврейската махала в София“ е пътеводител за пешеходна разходка из централната част на столицата. Той разказва историята на софийската еврейска общност чрез сградите, в които са живели и работили хората от нея. Автор е Иванка Гезенко от Централния държавен архив. Изданието беше представено на 25 януари 2023 г. в Музея за история на София, в навечерието на 27 януари – Международния възпоменателен ден на жертвите на Холокоста.

Какво предлага пътеводителят

Разходката трае около три часа и минава по три централни улици. В нея са включени историите на 24 сгради: кой ги е построил, кой е живял в тях и какво се случва със собствениците им от Освобождението до наши дни. Целта е да се проследи съжителството между българи и евреи както в мирно време, така и в годините на Холокоста.

Текстът се опира на архивите. При представянето авторката разказа, че за всяка къща е прегледала по 200–300 архивни единици и се е стремила да не разказва само за архитектурата, а за реалните хора зад фасадите. Освен документи от Централния държавен архив в изданието има картини на няколко художници и проект за декорация на синагога.

Откъде започва разходката

Маршрутът тръгва от ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Пиротска“ – от жилищна сграда, построена през 1881 г. по проект на архитект Алекси Начев в неокласически стил. Двамата ѝ собственици, един българин и един евреин, са съдружници и я строят като жилищна и доходна сграда.

Мястото не е избрано случайно. Около 1879 г., когато София става столица на Княжество България, центърът на града е затворен между джамията Баня баши, църквата „Св. Крал“ и пасажа „Св. Никола“. Срещу пасажа, с малките си криви улички и схлупени къщи, започва улица „Пиротска“.

Синагогите

Според първото преброяване от 1878 г. в София живеят 3600 евреи. В града има четири синагоги. Една от тях, Кал Каал „Шалом“, е построена през 1856 г. Тя е съборена през 1888–1889 г., когато кметът Димитър Петков разчиства стари сгради, за да прокара широките улици на модерната столица.

През 1901 г. общността избира комитет за построяване на нова синагога, която да събере всички евреи в града. След дълги спорове през 1904 г. е взето решение да се строи. Централната софийска синагога е открита тържествено на 9 септември 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд I. Проектът е на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който се вдъхновява от Леополдщадската синагога във Виена – разрушена по-късно от нацистите през Кристалната нощ. Сградата побира над 1000 души и е най-голямата сефарадска синагога в Европа. От 1992 г. в нея се помещава Еврейският исторически музей.

Новата махала: Ючбунар

Модернизацията изменя и самата махала. От 1889 г. евреите, изселени от старата предосвобожденска махала, получават места в Ючбунар, западно от центъра. За две години там вече живеят 1500 семейства. Кварталът е беден и пъстър: работници, занаятчии, евреи и бежанци. Негова главна улица е „Пиротска“, а новата еврейска махала се оформя южно от днешния бул. „Александър Стамболийски“. Останка от нея е Еврейският културен дом на площад „Възраждане“.

Годините на изпитание

Преди Втората световна война в България живеят около 50 000 евреи, а близо половината от тях – около 25 000 души – в столицата. От 1941 до 1944 г. те са лишени от граждански и политически права и са обект на системно преследване. През май 1943 г. властите изселват близо 20 000 софийски евреи в провинцията. Евреите от старите граници на България не са изпратени в лагерите на смъртта, но авторката на пътеводителя напомня, че зад всяко от числата стои лична история. Затова книгата разказва и как обитателите на всяка от сградите преживяват тези години.

След войната повечето от тях заминават: до 1948 г. над 35 000 български евреи се изселват в Палестина, част от която през май 1948 г. става държавата Израел.

От пътеводителя до изложба

Пътеводителят е част от инициатива за стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство. От него се ражда и изложбата „Еврейската улица – реконструкция“ от 2023 г. Тя излиза извън София и показва снимки и предмети от Държавна агенция „Архиви“, Националния исторически музей, регионалните исторически музеи в София, Пазарджик, Кюстендил и Пловдив, къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил, Историческия музей в Самоков и два института на БАН, подредени в шест теми.

Историята на 1940–1944 г. разказва по-подробно пътуващата изложба „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България“, а как държавата и обществото помнят тези години – текстът за паметта за Холокоста като публична политика.