Златю Бояджиев рисува „Две сватби“ през 1970 г. в Париж за заседателната зала на българското посолство. Какво показва платното и къде са другите му работи.
Снимка: Kenyh · CC BY-SA 3.0, източник
Изложбата „Епохата на цар Фердинанд I“ разглежда управлението от 1887 до 1918 г.: организатори, музеи-партньори, придружаващо издание и шест града.
Изложбата за Феликс Каниц (1829 – 1904) показва акварели, литографии и карти на унгарския пътешественик по българските земи; открита е в Париж през 2013 г.
Изложбата „Азбука и история“ с 24 пана проследява глаголицата и кирилицата като писмени системи и ролята на двете български царства. Къде е показвана.
Фотоизложба за наследството и съвременния облик на около 20 български града: как е направена за Калемегдан, къде е гостувала и в какъв формат се показва.
Изложбата от 23 постера проследява пътя на св. Климент от Моравия до Охрид и култа към него. Къде е гостувала – Милано, Белград, Варшава, Лублин, Лодз и Рим.
Изложбата „Автори и плакати“ връща вниманието към българския филмов плакат и към създателите му: какво показва, откъде са плакатите и къде гостува от 2015 г.
Къде е оригиналът на „Хвърковатата чета на Бенковски“ от 1909 г., какво е вариантът в посолството в Букурещ и как Морозов е рисувал картината повторно.
„Пролетен пейзаж“ е работа на Константин Щъркелов от фонда на МВнР. Какво е известно за автора, неговата ретроспектива през 2020 г. и къде са творбите му.
Картината „Петербургски спомени“ на Василка Монева е била в посолството в Москва, а днес е в Рим. Кой е авторът, как рисува и къде показва работите си.
„Къщи“ на Борис Ненов е маслена картина във фонда на МВнР, показана в „Дипломация и изкуство“. Кой е художникът и къде са другите му пейзажи.
„Елисейна“ е акватинта на Петър Морозов от средата на 30-те години във фонда на МВнР. Кой е авторът, какво е мястото от заглавието и къде е графиката му.
Във фонда на МВнР има плакат на Кристо „Опаковане на Райхстага“ с автограф от 1993 г. Кой е художникът от Габрово и как се стига до обвития Райхстаг.
Какво е Глобалната мрежа за публична дипломация: основаването в Сеул през 2014 г., членовете, асамблеите в Доха и членството на българския институт от 2021 г.
Какво е EUNIC: кога е създадена мрежата, кои са членовете ѝ, как работят клъстерите, кои български организации участват и какво прави заедно с ЕС.
Какво предлага JOIN(2016) 29: принципи, три направления на сътрудничество, културна дипломация и как го надграждат заключенията на Съвета от 2019 г.
Какво каза Федерика Могерини на Европейския форум за култура в Брюксел през 2016 г. и как речта ѝ подготви стратегията на ЕС за културните отношения.
Преглед на основните документи, студии и издания за културната дипломация: от съобщението на ЕС от 2016 г. до български статии и каталога от 2026 г.
Какво е културна дипломация, с какво се различава от публичната дипломация и от културния обмен, кои дейности включва и как я описват българската практика и ЕС.
Софийският университет, първото българско висше училище: как започва през 1888 г., кои са 16-те му факултета, какви културни центрове има и как да го намерите.
Изпълнителната агенция за българите в чужбина (до 2022 г. държавна агенция): как е създадена от 1992 г., какво прави, какви конкурси води и къде е сайтът ѝ.
Центърът „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет, основан през 1986 г.: библиотека с 60 000 единици, 500 гръцки кодекса, архив и международни проекти.
Фондация „Фотофабрика“ организира от 2014 г. в София фестивал за репортажна и художествена фотография, фотомаратон, лекции, майсторски класове и работилници.
Фондация „Елизабет Костова“, основана през 2007 г., подкрепя писатели и преводачи: Созополски семинари, български романи на английски, награда „Кръстан Дянков“.
Съюзът на българските художници води началото си от 1893 г. Как е възникнал, какво прави днес, какви секции и галерии има и как да го намерите.
Използваме Google Analytics, за да разберем кои страници са полезни. Бисквитки се записват само ако разрешите. Поверителност
