Художествен фонд и Дечко Узунов – какво е проверено за творбите му

Художественият фонд на външното министерство пази картини на повечето големи имена от българската живопис на XX век, а сред тях се търси и Дечко Узунов (1899–1986), роден в Казанлък и починал в София (Софийска градска художествена галерия). Публично достъпните страници за художника обаче не дават пълен списък на творбите му по посолствата. Затова тук са събрани проверените данни за автора, а за самата колекция е посочено как се търси записът за конкретна картина.

Накратко: - Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък и умира на 26 април 1986 г. в студиото си в София (Софийска градска художествена галерия). - Работи в живопис, графика, илюстрация, сценография и монументална декоративна живопис (Novinite.com). - През 2024 г. Софийската градска художествена галерия показва над 90 негови произведения (Софийска градска художествена галерия). - Списък на творбите му по мисии не успяхме да потвърдим от отворена страница, затова не го даваме.

Кой е Дечко Узунов и защо името му се търси в колекцията

Узунов е преди всичко портретист (Уикипедия). Започва през 1919 г. в Държавното рисувално училище при Петко Клисуров, учи в Мюнхен при Карл фон Маар през 1922–1923 г. и завършва образованието си в София при Стефан Иванов (Софийска градска художествена галерия).

Преподава в Академията, а през 1937 г. е извънреден професор по приложни изкуства (Софийска градска художествена галерия). От 1945 до 1950 г. е неин ректор. Председател е на Съюза на българските художници между 1965 и 1970 г.

Такъв автор естествено присъства в държавна колекция, която събира платна на утвърдени български художници. Този извод е наш: колекцията се формира от имена, признати от институциите, а Узунов е бил част от тях десетилетия наред.

Какво се знае за художествения фонд и мисиите

Колекцията на министерството е описана подробно на страницата Художественият фонд в българските мисии, а как се води и търси по записи – в регистъра на художествения фонд. Част от фонда е показвана публично в изложбата „Дипломация и изкуство“.

Първичните страници на министерството за Узунов бяха недостъпни за автоматично четене при подготовката на този материал. Затова не твърдим кое платно в коя мисия виси и колко творби има в сумата. Всяко такова твърдение трябва да идва от инвентарния запис.

Творби и дати от живота му, които могат да се проверят

Датите по-долу са от биографията на галерията и от материала на Novinite. Те помагат да се отличи той от другите автори със същата фамилия и да се прецени коя творба е възможна за даден период.

Източник: биография на СГХГ и Уикипедия (Софийска градска художествена галерия, Уикипедия); Olympedia потвърждава, че творбата му от 1936 г. е без класиране (Olympedia).

Работа зад граница, която обяснява интереса към автора

Узунов не е само художник на статива. През 1937 г. оформя павилиона в Париж, а през 1943 г. – българския павилион на панаира в Измир (Софийска градска художествена галерия). Той е и председател на Международната асоциация на изкуството към ЮНЕСКО до 1978 г. Novinite свързва избора му за президент на тази организация с 1976 г. (Novinite.com), така че годината зависи от източника.

Самостоятелни изложби прави в Белград, Базел, Москва, Букурещ и Кувейт (Софийска градска художествена галерия). Така името му е познато в чужбина, а това е причина картина на български майстор да е по-лесна за представяне в дипломатическа сграда. Това е нашата преценка и тя не идва от източник.

Къде са сигурно известните му големи творби

Най-голямата публично описана група е в Казанлък. Вдовицата му Олга Узунова предава на Художествената галерия там 93 негови произведения (Novinite.com). Домът-музей на художника отваря през 1987 г., след смъртта му, и е възстановен по спомените му.

Сред творбите в Казанлък са „Спомен за родната къща“ от 1970 г., „Ритуал“ от 1975 г. и „Мариана“ от 1956 г. (Novinite.com). „Розова долина“ е най-големият по формат платно в сбирката на галерията. Стенописи на Узунов има и в Софийския съд, в Националния дворец на културата и в Операта в Стара Загора.

Как да потърсите конкретна творба по посолства

Работата на читателя започва с точни данни за платното: заглавие, година, техника и размер. Подписът върху картината не е достатъчен, защото в регистър се търсят инвентарен номер и местонахождение.

Най-честата грешка е да се смесват две различни неща. Едното е сбирката в Казанлък, а другото – платно от държавна колекция, което е временно в мисия. Втората категория може да се мести при смяна на посланик или при ремонт на сградата. Затова информацията в туристическа статия или в профил на мисията трябва да се сверява с регистъра.

За контекста на колекцията е полезна и статията за културната дипломация и българското изкуство в изложбите на МВнР.

Изложби, на които наскоро е показван Узунов

Изложбата „Дечко Узунов. Съзидания“ на СГХГ е от 16 май до 9 октомври 2024 г. и показва над 90 творби – портрети, натюрморти, пейзажи, композиции и акварели (Софийска градска художествена галерия). Към нея има албум, а в описанието се споменава филмът „Бай Дечко“ от 2000 г. на Дамян Петров.

В началото на 2025 г. галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, открива на 21 февруари изложбата „Образни мотиви на български моми и невести“. Тя показва маслени платна и акварели от фонда на галерията (БТА). И двете изложби са от фонда на градската галерия, а не от колекцията на министерството, така че не заместват справка за посолствата.

Къде се виждат творбите му сега

За постоянна среща с авторското му дело най-сигурният адрес е домът-музей и галерията в Казанлък (Novinite.com). Изложбите на СГХГ вече са приключили, но каталогът към изложбата от 2024 г. остава на сайта ѝ като справка (Софийска градска художествена галерия).