„Две сватби“ на Златю Бояджиев – картината за посолството в Париж

Златю Бояджиев рисува „Две сватби“ през 1970 г. в Париж и картината е останала на мястото, за което е направена – в заседателната зала на българското посолство във френската столица. Министерството на външните работи я нарича „емблематична“ за колекцията си. Платното е добър пример как произведенията във фонда са свързани с конкретна сграда и конкретен повод.

Сградата и поръчката

Българската мисия в Париж е в сграда в стил Луи XV, чийто собственик България става през 1946 г. През следващите десетилетия домът на посолството приема известни български художници. За неговите представителни салони Бояджиев създава серията „Годишни времена“ и „Две сватби“.

Описанието на картините във фонда добавя подробности. През 1970 г. художникът е поканен в посолството за няколко месеца и рисува „Пролет“, „Лято“, „Есен“, „Зима“ и „Две сватби“ точно по размерите на стените, за които са предвидени. „Две сватби“ е предназначена за заседателната зала и до днес е там.

Какво се вижда на платното

Сюжетът е сватба, но сватбите са две – мюсюлманска и християнска – в едно и също село. Над къщите, до планинските склонове, се издигат едновременно минаре, църковна камбанария и вековно дърво. Така селото става сцена на съжителство, което описанието във фонда определя като гротескна, но мила метафора на Родината, показана с цялата ѝ етнографска пъстрота.

Сватбата е любим мотив на художника. Селският обред, шумът и пъстротата са основният извор на вдъхновение в творчеството му. Когато Националната галерия подготвя голямата му изложба през 2023 г., сред платната, за които са показани подготвителни скици, е и сватбена сцена от Брезово от 1939 г.

Авторът

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово, Пловдивско. Учи живопис в Художествената академия в София. В ателието на Гео Мирчев се запознава с Васил Бараков, а по-късно към тях се присъединява Давид Перец. Тримата остават в историята като „бараците“ – прозвище, което им дава Цанко Лавренов. В обзора на живописта във фонда на МВнР Перец и Бояджиев са наречени „двамата бараци“ и са сред представителите на живописта от 30-те години.

През 1951 г. Бояджиев получава тежък инсулт, който парализира дясната му страна. Той се връща към четката, но вече рисува с лявата ръка. Творчеството му се дели на два периода. Според куратор на изложбата в Националната галерия през 30-те години той рисува жива, експресивна живопис и успоредно с нея прави композиции с иконични образи. След инсулта стилът се променя рязко: появяват се мащабни платна, натоварени с цвят. Художникът умира на 2 февруари 1976 г.

Къде се виждат другите му работи

Платна на Бояджиев има в почти всяка колекция на държавните музеи и галерии. Изложбата „Послания“ в Двореца на Националната галерия (14 септември 2023 – 7 януари 2024 г.) събра творби от Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово, Казанлък, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора и Ямбол, както и от Държавния културен институт към министъра на външните работи.

В Пловдив експозиция на художника е в къщата на д-р Стоян Чомаков в Стария град; според справочника In Your Pocket там са изложени 71 негови творби.

Колекцията на самото посолство в Париж е показвана и извън мисията. Изложбата „Цветът на земята“ в Българския културен институт в Париж (16 май – 30 юни 2019 г.) за първи път представя пред широка публика част от нея: български картини от 60-те и 70-те години на Бояджиев, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров, Никола Танев и други. В коридорите на министерството в София пък е „Под ореха“ на Бояджиев.

Произведенията от фонда на МВнР, събирани от 60-те години на миналия век, може да се търсят в регистъра.