„Пристанище“ на Бенчо Обрешков – картина между интериор, пейзаж и натюрморт

„Пристанище“ на Бенчо Обрешков е картина от художествения фонд на Министерството на външните работи. Описанието във фонда я представя като загадка за жанра: на платното е трудно да се реши дали гледаме интериор, пейзаж или натюрморт.

Какво се вижда на платното

Според описанието Обрешков е виртуоз на жанровите комбинации и един от малцината, които се опитват да развият преживяването от картината отвъд простото съзерцание. Той работи само с реалистични образи, а внушението, което създава, е всъщност абстрактно.

Не е нужно зрителят да разгадава до край кой от елементите е „истинският“. В платното са две женски фигури, неестествено голяма маса с риби на преден план и пейзаж отзад – картина на стената ли е той, или прозорец? Не е ясно дали фигурите са на същото място като масата. Описанието предлага просто да „потънем“ между тези пластове.

Художникът

Бенчо Йорданов Обрешков е роден на 27 април 1899 г. в Карнобат и умира на 8 април 1970 г. в София. През 1918 – 1920 г. учи в Художествено-индустриалното училище при Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 г. завършва живопис в Академията за изобразителни изкуства в Дрезден в класа на Оскар Кокошка и Ото Дикс, а в Париж учи скулптура при Антоан Бурдел. Излага в Париж през 1925 – 1927 г. и през 1927 г. се връща в България. Членува в дружеството „Родно изкуство“, а по-късно в Дружеството на новите художници.

Първата му самостоятелна изложба е в Карнобат през 1919 г. и е с благотворителна цел. След това има над десет самостоятелни изложби, между които в София, Дрезден, Атина и Букурещ. През 1962 г. прави обща изложба в София със Златю Бояджиев и Георги Баев, а в последните години от живота си – 1969 – 1970 г. – е председател на Творческия фонд при Съюза на българските художници.

Стилът му

Статията за него в „Култура“ започва с думите на Жорж Юисман при откриването на изложба на Давид Перец в Париж: през 1938 г. в София той забелязал, че всички български художници, дори онези, които никога не са идвали във Франция, по идеал и техника влизат в редиците на „Парижката школа“. Статията поставя Обрешков в същия европейски контекст.

Обрешков рисува портрети, пейзажи и натюрморти, предимно в масло. В пейзажите му почти винаги има човешки фигури, а в портретите се търсят физиономичните и психологическите черти на модела. Рисува и сцени от всекидневието на рибари и моряци.

Критиката обръща специално внимание на колорита му. Вестник „Култура“ пише, че от Кокошка е усвоил жива, вибрираща мазка и че е бил подготвен да възприеме парижката светлина. Тонално най-светлият период в творчеството му са платната, рисувани на Лазурния бряг, като „Госпожица Виолет от Ница“ (1939).

Къде се виждат работите му

Картини на Обрешков са в Националната художествена галерия и в Софийската градска художествена галерия, както и в Художествената галерия „Петко Задгорски“ в Бургас. В Карнобат има художествена галерия, която носи неговото име.

В колекцията на МВнР той е сред авторите, показвани на изложбата „Цветът на земята“ в Българския културен институт в Париж през май и юни 2019 г., заедно със Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров и Никола Танев. В коридорите и залите на министерството в София са „Портрет“ и „Овчарче“ на Обрешков. В регистъра на фонда са още „Портрет“ (122 × 93 см), „Овчарче“ (99 × 80 см) и „Пейзаж из Румъния“ (55 × 46 см).