Скулптурният парк на МВнР – близо 100 творби в двора на министерството

Около сградата на Министерството на външните работи в София има скулптурна експозиция на открито, в която са близо 100 творби. Тя събира монументални и паркови произведения от ХХ век и от началото на XXI век, а между тях са сложени и истински старини – каменни детайли от сгради, части от саркофази и надгробни плочи. Така дворът разказва за скулптурата по българските земи от античността до наши дни.

Как възниква паркът

Паркът е открит през 2005 г. по инициатива на тогавашния външен министър Соломон Паси и с помощта на белгийския меценат и колекционер на българско изкуство Юго Вутен. Подредбата е на академик Светлин Русев: той групира творбите според влиянията между художниците, приемствеността между поколенията и релефа на двора.

Освен подаръците на Вутен в парка има експонати от Националния музей за българско изобразително изкуство, Софийската градска художествена галерия и Националния археологически музей. Някои творби са предоставени лично от авторите им, а други – от скулптори, участвали в международния симпозиум в Илинденци, са дарение. Най-късните творби са от 2005 г., когато паркът е открит. За колекцията се грижи Държавният културен институт, а на страницата му са публикувани брошури на български и английски език.

„Майка“ – най-ранната творба

Най-старото произведение и емблема на парка е „Майка“ на Иван Лазаров. Скулпторът я прави през 1934 г. за гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица. Днес на гроба има по-късно копие, а оригиналът е в двора на къщата-музей на поета. Екземплярът в София е от бял камък: Лазаров го изработва през 1939 г. по поръчка на Народния музей, а Националната художествена галерия го предоставя на министерството. Още едно копие, от 1968 г., е пред къщата-музей на самия Лазаров.

Творби от 60-те до 2005 г.

Най-силен е акцентът върху втората половина на ХХ век и върху разцвета на монументалната скулптура през 60-те и 70-те години. Тогава на сцената излиза поколение, което променя облика на жанра. Сред най-ценните парчета е бронзовата група „1923 Майките“ на Любомир Далчев от 1973 г.; от същия автор е и „Седнало момиче“ от 1955 г. Величко Минеков е с „Разпит“ (1965) и „Ходеща фигура“ (1961) – с нея постига големия си успех на Първата национална младежка изложба. Валентин Старчев е представен с „Леяр“ и „Реквием“ от 70-те.

Сред най-любопитните експонати е „Ева“ от 1940 г. на Иван Фунев – гола женска фигура с ябълки в ръце от розов бетон. Фунев е един от най-убедените привърженици на социалистическия реализъм, а тази работа е нетипична за него. Скулптурите от 80-те години са по-разнообразни: Павел Койчев е повлиян от Хенри Мур, а други автори от поколението слагат основите на съвременната българска скулптура. В края на хронологията са полихромни пространствени експерименти, инсталационни и минималистични форми, а сред последните заглавия е мозайката „Орфей“ (2004) на Димитър Киров.

Белгийската връзка

Юго Вутен (Hugo Voeten, 1940 – 2017) е белгийски предприемач. Колекцията му наброява около 2000 творби, една трета от които са български – от над 80 автори. Това е най-голямата сбирка на българско изкуство извън страната. В неговата градина в Геел, голяма 15 хектара, има около 150 скулптури, около 80 % от тях на български автори, а алеите са настлани с мрамор от Илинденци. Художественият център „Юго Вутен“ в Херенталс е открит на 18 април 2012 г., а изложбата в него е подредена от Светлин Русев.

Вутен помага на министерството да създаде парка в София. В двора има и негов бюст, дело на Цветослав Христов.