„Глаголица“: изложбата на Павлин Петров в МВнР за Деня на народните будители

Изложбата „Глаголица“ беше открита на 1 ноември 2010 г., в Деня на народните будители. Министърът на външните работи Николай Младенов я откри в сградата на министерството в София, в 18:30 часа. Автор е Павлин Петров. Проектът се осъществи от Държавния културен институт към министъра на външните работи в партньорство с Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – А.Р.И.З.-7, която Петров ръководи.

Какво показа изложбата

Картините в експозицията представят по самобитен начин символите на първата българска писменост. Според организаторите авторът е провокиран от загадката на глаголицата и отправя визуален призив към сънародниците си да бъдат горди със своята уникална писменост. Той съчетава в творбите си кожа, текстил, дърво, метал и керамика.

Освен буквите на глаголическата азбука има и символи, използвани от древните българи. Сред тях са монограмите на кан Аспарух и кан Кубрат.

Откриването

Събитието е посветено на 1 ноември – датата, в която нацията почита духовните си водачи и труда им за съхраняването на духа ѝ и за изграждането на основите на нацията и държавата. Тази идея стои в основата на изложбата. До нея е и друга: българите са народ с две писмености – глаголица и кирилица.

Министър Младенов нарече глаголицата „най-истинската“ българска азбука. По думите му в нея се събира едно ново начало за България и Балканите. Според него 1 ноември и 24 май са двата най-истински български празника.

На откриването присъстваха гости от дипломатическия корпус, представители на държавни институции, български и чуждестранни компании, културни организации, учени и изследователи. Специален поздрав към тях поднесе детският дует „Рукатка“ с фолклорна музика. Достъпът до изложбата беше само с покани.

След откриването институтът обяви, че ще включи експозицията в своя проект „Пътуващи изложби“, така че да обогати културните календари на българските мисии в чужбина.

За глаголицата

Според българската Уикипедия глаголицата е азбука, създадена от Кирил и Методий за славянските книги, и има 38 оригинални букви. Първо е използвана за превод на богослужебна литература за църквата във Великоморавия. След 886 г. учениците на двамата братя се преселват в България, където глаголицата се разпространява широко. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX век, като двете азбуки се използват паралелно в продължение на векове, докато кирилицата постепенно измества глаголицата.

В съобщението на министерството глаголицата е представена като дело на Константин-Кирил Философ, създал най-съвършеното графично и логично извеждане на символи в световната практика. Снимката към този материал показва страница от Асеманиевото евангелие – глаголически ръкопис, който според описанието му в Уикимедия Общи ресурси е преписан вероятно от книжовници от Охридската книжовна школа.