„Кирилската азбука“: шрифтови табла за знаците на старобългарската писменост

Изложбата „Кирилската азбука“ тръгва от една сцена: края на 867 г., когато Константин-Кирил Философ застава пред папа Адриан II, за да защити правото на създадената от него азбука да съществува редом с еврейската, гръцката и латинската. Оттам нататък таблата следват знаците – откъде идват, как се променят и как се прилагат на практика.

Какво показва експозицията

В основата са шрифтови табла и изображения, подредени така, че да разкрият „тайните“ на старобългарските знаци. Изложбата не се ограничава с един век: интересува я развитието им във времето и работата на поколения български творци с буквата.

Опорната идея е на Васил Йончев, когото описанието на изложбата представя като български учен и творец. В двайсетгодишното си изследване той защитава тезата, че старобългарската азбука има самобитен произход и че върху една и съща основа – фигура, наречена модул – са изградени Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата. Мисълта, която води изследването, е, че „светата“ азбука е построена от „свети“ елементи.

Това е авторска теза. Справочната литература извежда кирилицата от книжовната школа в Преслав в края на IX век: взета е гръцката унциална писменост, а за звуците, които гръцкият не познава, са добавени букви от глаголицата. Датата на римската среща също не е еднозначна. Според Уикипедия папа Николай I кани братята в Рим през 867 г., приемат ги там през 868 г., а славянското богослужение разрешава папа Адриан II; изложбата поставя сцената в края на 867 г.

Към изложбата има каталог във формат PDF, около 10 МБ, който се изтегля от нейната страница.

Темата след 2007 г.

След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на съюза след латиницата и гръцката. Около този факт се подрежда цял кръг изложби с близки заглавия, които лесно се бъркат. По-долу са описани отделно.

Изложби със сходна тема

Парламентарната изложба от 2008 г. идва по покана на български евродепутат и е осъществена благодарение на Областната администрация в Пловдив. Изложбата на Кирил Гогов от 2013 г. проследява историческото развитие на кирилските знаци като самобитна писмена система: в нея има изображения на първобългарски епиграфски паметници, на старобългарските азбуки – кирилица и глаголица, и на съвременни кирилски шрифтове на български художници и студенти от Националната художествена академия.

Брюкселската изложба от 2018 г. е най-близка по заглавие. Тя представя българската школа по шрифтово изкуство – пет поколения художници на шрифта от 50-те години на XX век до днес – заедно с творби на преподаватели, докторанти и студенти от магистърска програма „Шрифт“. Кирилски, гръцки и латински знаци стоят на фона на първобългарски надписи и старобългарски текстове с кирилица и глаголица. Организаторите я наричат „открит урок“ за българското шрифтово наследство и за пътя на съвременната българска кирилица.

В текста към нея е формулирана и една идея: Европейската комисия да възложи на студентски екипи от три държави на ЕС да проектират заедно трите азбуки – като единна графична система.

Общото между тях

Заглавията се припокриват: „Кирилицата“, „Кирилската азбука“, „Кирилицата – новата азбука на Европейския съюз“. Общото е гледната точка – буквата като видим материал, с форма и история на употреба, а не само като средство за четене. В едни от изложбите тази форма е шрифт, в други – платно, в трети – надпис от разкопки; таблата в „Кирилската азбука“ са от първия вид и показват как старобългарските знаци се развиват и влизат в практиката.