Супрасълският сборник (Codex Suprasliensis): изложба за ръкопис от Х век

Супрасълският сборник е един от най-известните паметници на средновековната славянска книжнина: кирилски ръкопис от Х век, написан в България, открит в Полша и днес разделен между три библиотеки в три държави. Изложбата за него е подготвена от Държавния културен институт към министъра на външните работи като част от проект по Комуникационната стратегия на България за ЕС, посветен на 1150-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий. Автор на експозицията е проф. Анисава Милтенова от Института за литература към БАН.

Какво съдържа ръкописът

Сборникът събира жития на светци и проповеди, приписвани на византийски автори – Йоан Златоуст, Василий Велики, патриарх Фотий. Според Уикипедия това е менея за март: 24 жития, 23 слова и една молитва, на 284 или 285 листа. Повечето жития и проповеди са преведени от гръцки в Преслав, но не едновременно, и някои преводи пазят следи от по-ранни периоди.

Изложбата се спира на значението му за историята на книжнината. Супрасълският сборник е най-ранният свидетел на сравнително завършен етап от развитието на обемисти сборници с преводи на славянски. От това изложбата заключава, че още през Х век такава книжовна култура е трайно установена в България. Подобни сборници се срещат по-късно в руски ръкописи, произлезли от български прототипи – като т.нар. Успенски сборник от XII – XIII век.

Когато сборникът е съставян, всички текстове в него са редактирани по принципите на превод на преславските книжовници. Предполага се, че „Слово за Благовещение“ вече е била преведена от св. Климент Охридски.

ЮНЕСКО вписва сборника в регистъра „Паметта на света“ през 2007 г. по общо предложение на Полша, Русия и Словения. В описанието му организацията го нарича най-големия от малкото запазени ръкописи на старославянски език и главен източник за изучаването на този език, както и едно от най-ранните свидетелства за приемането на православието от славяните.

Как е достигнал до нас

Ръкописът е намерен през 1823 г. от каноник Михал Бобровски в униатския базилиански манастир в Супрасъл, Полша – оттам идва и името му. По-късно листовете се разделят:

• 118 листа са в Националната и университетската библиотека в Любляна;
• най-голямата част е в Националната библиотека във Варшава, където се намира от 1968 г.;
• 16 листа са в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.

Проф. Милтенова е ръководител на проекта на ЮНЕСКО за дигитализиране на ръкописа, запазен в тези три библиотеки. Страницата на изложбата препраща към материали на проекта в сайта на Института за литература, а изложбата проследява и пътя на ръкописа – историята на откриването му и етапите на изследването.

Постерите и градовете

Експозицията се състои от 20 постера, които показват украсата, съдържанието и особеностите на езика на ръкописа. Към страницата ѝ е прикачен и PDF файл със същото заглавие, около 16 МБ. Домакините в чужбина са различни – посолства, библиотеки, академии, – а Държавният културен институт предоставя изложбата или съдейства за показването ѝ.

Във Вилнюс връзката с темата е историческа: манастирът в Супрасъл е основан на територията на Великото литовско княжество, а в ръкописната сбирка на Академичната библиотека във Вилнюс днес се пазят преписи на текстове на Преславската школа, направени от монасите в Супрасъл. На откриването в Прага проф. Милтенова е сред говорещите, а от чешка страна се обръща и една от най-известните изследователки на сборника. Във Ватикана авторката представя проекта за дигитализация и обсъжда темата с учени от римските университети.

Сътрудничество между три държави

В отчетите от Ватикана, Варшава и Вилнюс се повтаря един и същ акцент: приносът на българското книжовно наследство за европейската християнска цивилизация и ползата от сътрудничеството между страните от ЕС при изучаването на общите им културни корени. Самият ръкопис е добър пример за такова сътрудничество – листата му са в три държави, а общото предложение за ЮНЕСКО идва от Полша, Русия и Словения.