Феликс Каниц: изложба за пътешественика, художника и картографа

Феликс Каниц стъпва за първи път в българските земи през 1860 г. и през следващите две десетилетия се връща многократно. Така Европа се запознава с „непозната земя“, за която дотогава се носят предимно легенди. Изложбата „Документалното наследство на Феликс Каниц (1829 – 1904)“ показва част от картите, рисунките и акварелите, които остават след него.

Кой е Каниц

Каниц е роден на 2 август 1829 г. в Будапеща. Умира на 8 януари 1904 г. във Виена. Описват го като унгарски пътешественик, етнограф, археолог, географ и художник. Според Уикипедия остава сирак на 14 години, работи като чирак при гравьор и през 1847 г. се премества във Виена. От 1858 г. прави изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна, Херцеговина, Далмация, Сърбия и България – като художествен редактор и специален кореспондент на списание „Илюстрирте Цайтунг“.

В България пристига на 11 юли 1860 г. Посещава я 18 пъти, последния път през 1883 г. През 1868 г. получава средства от Виенската академия, за да продължи проучванията си. Чертае карти на местности и селища, изучава етнографията, топонимията и старините. Най-известният му труд за България е „Дунавска България и Балканът“ (Donau-Bulgarien und der Balkan) в три тома, първият от които излиза през 1875 г. Описанието на изложбата го нарича първия опит България да бъде представена в образи.

Материал, публикуван от Пловдивския университет, добавя щрихи към портрета. Каниц говори сръбски и български и общо 18 пъти пресича Балканите. В Австрийския биографичен лексикон му е посветена една кратка колонка и за широката публика в Австрия името му е почти непознато, докато в България го наричат „Балканския Колумб“. От 1870 до 1874 г. той е уредник на антропологична колекция, която по-късно става част от Природоисторическия музей във Виена. Още приживе е член на Сръбската и на Българската академия на науките.

Картата, която стига до армията

С „Оригиналната карта на Дунавска България и Балкана“, приложена към третия том, Каниц получава златен медал на Географския конгрес в Париж през 1876 г. На нея са отбелязани 3200 селища и 35 манастира и крепости. Картата е толкова подробна и точна, че руският генерален щаб я препечатва и я използва във военните действия през Освободителната война от 1877 – 1878 г. Според Уикипедия картите му са ползвани и при Берлинския конгрес през 1878 г.

Каниц не остава само наблюдател. По време на Априлското въстание през 1876 г. той публикува поредица от статии в западни вестници в защита на българите. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество – днешната БАН, а през 1902 г. става почетен гражданин на Ловеч. В България село във Видинско и улици в София и Варна носят името му.

Колекцията в БАН

Основата на изложбата е колекция, която през 1936 г. постъпва в Българската академия на науките. Архивът и библиотеката на Каниц са завещани на Академията и чрез българската легация в Будапеща в нея влиза безценна сбирка от акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи и книги.

Показани са акварели с изгледи от Видин, Кула, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Търново, Провадия и Варна, от Стара планина, от околностите на Свищов, Троян и Шипченския Балкан. Скиците са рисувани от самия Каниц по време на пътуванията му, а по-късно са увеличени и оцветени от виенски художници. Има и рисунки на български носии, сечива и домашна обстановка – следа от интереса му към народопсихологията и бита.

Рисунките и текстовете му са и свидетелство. Описанието на Троянския манастир, което Каниц оставя, се цитира и днес: по-ранните са дело на хронистите на самия манастир и дълго не са достъпни на съвременен език. Негова рисунка документира и фабриката в Сливен, смятана за първата в региона. Затова неговите илюстрации се четат като уникални документални изображения на последните години на османското владичество.

Париж, 2013

Изложбата е открита на 26 февруари 2013 г. в Българския културен институт в Париж и остава до 11 март. Организирана е със съдействието на Държавния културен институт и БАН. Откриването е на посланика на България, който говори за европейските измерения на личността на Каниц и за заслугите му към българския народ. Сред гостите са посланиците на Унгария и Черна гора, посланикът на Германия при ЮНЕСКО и представители на посолствата и културните институти на Русия, Хърватия, Австрия и Чехия. Акварелите и литографиите на Каниц, изобразяващи живота и забележителностите от българските земи, привличат интерес.