„Светлината на буквите“: украсените български ръкописи в 24 табла

„Светлината на буквите“ разказва за славянската писменост чрез най-красивите ѝ носители – украсените български ръкописи от Х до XVIII век. Фотоизложбата е подготвена за 1150-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий и от 2013 г. насам обикаля европейски столици, университети и музеи, а по-късно стига до Канада и Азербайджан.

Повод и замисъл

Изложбата е създадена по инициатива на Държавния културен институт към министъра на външните работи в годината, която ЮНЕСКО обявява за година на Кирил и Методий. Подготвя я заедно с Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“. Колекцията е събрана от член-кореспондента на БАН проф. Аксиния Джурова и доц. Вася Велинова, а материалите са предоставени от фондацията и от Научния архив на БАН.

Идеята в текста към таблата е проста: славянската азбука, измислена в средата на IX век, дава на славяните възможност да запазят самоличността си в епоха на големи преселения, а оцеляването ѝ е свързано най-вече с България. Книгите, излизали от българските книжовни средища, са преписвани и приспособявани от сърби и руснаци, и така православното славянство се утвърждава като цивилизационен фактор. Затова изложбата поставя България в ролята на „люлка“ на духовната култура на славяните.

Какво се вижда на таблата

Експозицията се състои от 24 табла с размер 100 x 70 см, отпечатани върху полипропилен и снабдени с лайсни за окачване. Основният текст е на английски, но за отделни показвания е превеждан: в Белград – на сръбски, в Прага – на чешки. В Ниагара Фолс е показана съкратена версия от 13 табла за българската азбука; 13 творби са и във ванкуърското показване.

Към изложбата има каталог на английски с уводна статия на проф. Джурова, качен в интернет за свободно четене. В Белград посетителите получават и кратка брошура, написана от двамата автори.

Поименен списък на ръкописите страницата на изложбата не дава – казва само, че таблата показват най-ценните украсени български средновековни ръкописи. Музеят в Солун, който я приема през 2013 г., ги описва като създадени между Х и XVII век и съхранявани днес в музеи и фондации по света.

Градове и години

Как е посрещана

Откриването в Милано съвпада с пета сесия на класа по славистика към академия „Амброзиана“, създаден през 2009 г. Идват учени от България, Италия, Хърватия, Чехия, Германия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и САЩ. Изложбата вече е била в близо десет европейски града. Библиотеката приема българска изложба за втори път: през 2008 г. тя показва икони и ръкописи от XIV – XIX век под заглавие „Ортодоксалната традиция в България“, подредени в пинакотеката между произведения на ренесансови майстори.

Белград е на ред на 4 ноември 2013 г., по повод Деня на народните будители. Таблата са преведени на сръбски и подредени в галерията на Дом Омладине. На откриването присъстват дипломати, представители на културните и академичните среди, студенти от лектората по български език към Белградския университет, българската общност и журналисти. Събитието се отразява в основните сръбски ежедневници и влиза в справочниците за културния живот на града. В голямата зала на Дом Омладине се прожектира и документален филм за Методий.

Кипър, 28 януари 2016 г. Около 500 ученици от гимназията в Агия Варвара разглеждат таблата на честване, посветено на Кирил и Методий и на Деня на грамотността, който в Кипър е на 30 януари. Българските участници разказват за историята и съдържанието на ръкописите. Учителите обявяват открити уроци за кирилицата през следващата седмица.

В Баку изложбата е подредена в славянския университет, където българският език се преподава от 1996 г. и днес го изучават над 60 студенти. Генералното консулство в Торонто насрочва показванията в Канада около националните празници: около 3 март в Онтарио, на 22 септември – Деня на независимостта – във Ванкувър. Официалното откриване в музея в Онтарио е отложено заради войната в Украйна. Таблата остават там за посетителите.