„Гутенберг и славянският свят“: изложба за началото на кирилското книгопечатане

Изложбата „Гутенберг и славянският свят“ проследява как се появява и развива кирилското книгопечатане от XV до XIX век и поставя в центъра хронологията на българското книгопечатане. Поводът са две годишнини: 560 години от Гутенберговата библия, отпечатана в Майнц през 1453–1456 г., и 520 години от Октоиха, издаден през 1494 г. в Цетине (Черна гора) – първата кирилска книга, отпечатана в местна печатница на Балканите.

Две печатни книги, две отправни точки

Гутенберговата библия е първата голяма книга, отпечатана в Европа с масово изработени метални подвижни букви. Според Уикипедия първите готови екземпляри са налице през 1454 или 1455 г., а до днес са запазени 49 екземпляра поне в значителна част, 21 от тях – цялостни. За изложбата тя е знак за началото на Новото време, на европейския Ренесанс и хуманизъм: печатната машина променя темпа и мащаба на културното развитие.

Цетинският Октоих е печатан през 1494 г. в печатницата на Джурадж Църноевич, владетел на Зета, основана през 1493 г. и водена от йеромонах Макарий. Уикипедия го определя като първата книга, отпечатана на кирилица в Югоизточна Европа. Така изложбата свързва западния първоизточник, Майнц, с началото на печата в славянския свят.

Какво включва експозицията

Изложбата се състои от 24 илюстративни табла. Проектът е дело на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Фотографиите на редки кирилски печатни книги идват от шест колекции:

• Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София;
• Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив;
• Националния исторически музей в София;
• Църковноисторическия и архивен институт в София;
• Историческия музей в Самоков;
• самия Център „Проф. Иван Дуйчев“.

Изложбата е част от програмата „Пътуващи изложби“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи и е предвидена за културните календари на българските мисии в чужбина. Страницата ѝ препраща и към електронна версия в платформата Issuu.

Първите български печатни книги

В Милано изложбата е допълнена с оригинални старопечатни книги на кирилица от фонда на Библиотека „Амброзиана“. Сред тях е рядък екземпляр от сборника „Различни потреби“ на Яков Крайков, когото МВнР нарича първия български печатар. Според Уикипедия Крайков работи като печатар във Венеция около 1564–1572 г. Библиотеката, домакин на изложбата, поддържа и постоянна експозиция на оригинални скици на Леонардо да Винчи; показът е в нейната зала „Федерициана“.

При откриването в Гоце Делчев кратка лекция за развоя на славянското и българското книгопечатане насочва вниманието към първите български печатни книги и по-специално към юбилейните годишнини на „Абагар“ (1651) и „Стематография“ (1741).

Градове и зали

До 2021 г., по данни на МВнР, изложбата се показва вече седем години – в чужбина и в големи и малки български градове. Показването в Милано е по инициатива на Генералното консулство на България.

Венецианското откриване е закриващо събитие на международна конференция за езиците на християнската молитва, посветена на 1150-ата годишнина от спора на св. Константин Философ с „триезичниците“ във Венеция през 867 г. В Гоце Делчев показът е свързан с Майските дни на българската култура, Деня на музеите и 24 май – празника на българската азбука и писменост.