„Кино на стена“: изложба с копия на български филмови плакати от 40-те–70-те години

„Кино на стена“ е колекция от фототипни копия на автентични авторски филмови плакати, създадени в България по оригинална технология на плакатното изкуство, която според организаторите днес е забравена. Изложбата включва 50 плаката на български филми, прожектирани у нас през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години на XX век. Плакатите са изпълнени в техника литография, във формат около 70 × 50 см. Изложбата показва не само плакатното изкуство, но и част от историята на киното и графичния дизайн в България през миналия век.

Откъде идват плакатите

Изложбата е посветена на режисьора Иван Росенов, който спасява уникалните плакати от полуразрушен склад, и на неговата съпруга, актрисата Катя Паскалева. Проектът е на неправителствената организация КИТ – сдружение „Български филмов архив“. Старите плакати са проучени и подбрани от двама специалисти.

В описанието на МВнР оригиналите са наречени литографии, а копията – фототипни. Фототипията е желатинов фотографски печатен процес, изобретен от Алфонс Поатвен през 1855 г., който предава богата гама тонове без растерна мрежа. Уикипедия я нарича и първата форма на фотолитографията.

Плакатът в историята на българското кино

Началото на българската кинематография се свързва със снимането и показването на филма „Българан е галант“ на Васил Гендов през 1915 г. До 1948 г., когато производството е национализирано, в България са заснети 55 филма. След национализацията най-голямото студио е „Бояна“. Сред известните български режисьори Уикипедия посочва Рангел Вълчанов, Христо Христов и Георги Дюлгеров.

Грижата за киното включва и плакатите. През 1948 г. Васил Гендов основава Държавния музей на киното, предшественик на днешната Българска национална филмотека. Според Уикипедия той прибира филмовите копия от киномрежата и издирва и съхранява плакати, фотоси и материали за историята на киното. Самата филмотека е основана през 1952 г. и днес е в Бабаджановата къща в София. Плакатите от „Кино на стена“ са от 40-те до 70-те години: от последните години преди национализацията и от десетилетията след нея.

Ниш и София

• Ниш, март 2015 г. – в рамките на панорамата на българско кино, организирана от Генералното консулство на България с подкрепата на Градския културен център в Ниш. Панорамата е традиционно събитие около 3 март, националния празник на България, и през 2015 г. е под знака на 100-годишнината на българското кино. Плакатите са описани като своеобразен визуален мост във времето към раждането и развитието на киното у нас.
• Културен център G8, София, април 2016 г. – няколко плаката от колекцията са включени в експозицията „Киното преди и сега“. Според описанието на МВнР от 2016 г. плакатите са за прожекции от 30-те до 60-те години. Центърът създава променяща се „кино-музейна“ експозиция с филмова техника, архивни документи, фотоси и текстове, карта на софийските кина от миналото до днес и инсталации. В нея влизат още филателия и малка библиотека със специализирани енциклопедични издания и периодика за българското и световното кино, а извадки от рубриките „поща“ в старата филмова преса показват какво са питали, коментирали и очаквали зрителите.

Изложбата е част от програмата „Пътуващи изложби“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи. В юбилейната 2015 г. институтът предоставя на посолствата и друга плакатна изложба за българското кино – „Автори и плакати“, показана във Варшава по случай Деня на София (17 септември) и в Киев на Дните на българското кино (13–15 ноември).