Дни на киното на Югоизточна Европа: 12 филма от региона в София

На 12 април 2016 г. в Културния център Г8 в София започнаха Дните на киното на Югоизточна Европа. В продължение на една седмица там бяха показани 12 филма от региона. Проектът е на Държавния културен институт към министъра на външните работи, влиза в програмата му „Култура на регионите“ и е посветен на Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Защо кино и защо през 2016 г.

България председателстваше процеса от 1 юли 2015 до 30 юни 2016 г., а през същата година той отбелязваше 20 години. Началото му е среща на министрите на външните работи в София, а още тогава културата е посочена като приоритетна област на сътрудничеството.

Организаторите виждат в киното начин за опознаване на съседите. В описанието на проекта пише, че киното и творците му имат ключова роля за знанията ни за културите, ценностите и дори политическите разговори при непосредствените ни съседи. Програмата беше подготвена със съдействието на посолствата в София на държавите от процеса. Входът беше свободен до запълване на местата с покани.

Какво се показа

Откриващият филм беше „Празнуване на рожден ден – Една балканска история без думи“ на Фотос Ламбринос – поклон пред знайните и незнайните творци на киното в региона: режисьори, оператори, документалисти, киномеханици и сценични работници.

В програмата влязоха две групи заглавия. Едните са с голям зрителски успех, като романтичната история „Любовта обича съвпаденията“ на турския режисьор Юмер Фарук Сорак и „Какво е мъжът без мустаци?“ на хърватина Хървое Хрибар. Другите са на най-младото поколение автори от западната част на региона, част от които вече са получили признание на международни фестивали: „Ничие дете“ на сръбския режисьор Вук Ржумович, „Нашата обикновена история“ на босненката Инес Танович и „Лазар“ на македонския режисьор Светозар Ристовски. Включени бяха и три късометражни филма на режисьори от Черна гора.

Балканският документален център имаше собствена презентация на програмата „Открития“ за млади документалисти от региона и показа три филма, които смята за добър пример за ефекта от своите програми: „Ром Кихот“, „Cinema, mon amour“ и „Семеен обяд“.

Плакати от „Кино на стена“

Откриването на изложбата „Киното преди и сега“ в Г8 на 15 април 2016 г. съвпадна с филмовата програма. В нея бяха включени няколко експоната от пътуващата изложба на института „Кино на стена“ – фототипни копия на автентични авторски филмови плакати, създавани в България за прожекции от 30-те до 60-те години на XX век. Целта на Г8 е да изгради променящ се „кино-музей“ с филмова техника, архивни документи, фотографии и текстове.

Втори етап в Загреб

Идеята се върна през ноември 2016 г. в Загреб, където институтът и българското посолство организираха тридневна програма по повод председателството. В кинопанорамата влязоха три филма за нелегалната миграция по „Балканския път“: „Съдилището“ на Стефан Командарев (копродукция на България, Хърватия, Македония и Германия), „Пътят на дините“ на хърватския режисьор Бранко Шмид и „Резервни части“ на словенеца Дамиян Козоле. Заедно с филмите беше показана фотоизложбата „1/320 от секундата“ на фоторепортера на агенция „Томсън Ройтерс“ Стоян Ненов, който през пролетта на 2016 г. стана първият българин с награда „Пулицър“ за фотожурналистика. Експозицията беше показана със съдействието на фондация „Фотофабрика“.