„Автори и плакати“: филмовият плакат в българското кино

Изложбата „Автори и плакати“ е посветена на филмовия плакат – една от позабравените теми в българското графично изкуство. Тя е на Държавния културен институт към министъра на външните работи и е част от програмата му „Пътуващи експозиции“.

Откъде идва изложбата

Според описанието ѝ през последните години оригиналните филмови плакати в България се правят все по-рядко, докато в архивите на Националната филмотека се пазят голям брой плакати от последните десетилетия. Част от тях връщат към любими филмове, други напомнят за големите имена в българското плакатно и графично изкуство. Изложбата избира най-интересните и любопитните и не забравя авторите им – оттам идва и заглавието.

Българската национална филмотека събира, реставрира и съхранява филми и свързани с тях материали. Според Уикипедия предшественикът ѝ, Националният филмов музей, е основан през 1948 г., първите документи за самата филмотека са от 1952 г., а от 1959 г. тя е член на Международната федерация на филмовите архиви. Освен филмовете, в колекциите ѝ са отбелязани около 27 000 плаката и 118 000 фотографии.

Поводът: сто години българско кино

Експозицията е свързана със 100-годишнината на българското кино през 2015 г. Първият български игрален филм – немата черно-бяла комедия „Българан е галант“ на Васил Гендов – е показан публично на 13 януари 1915 г. На тази дата днес се отбелязва Денят на българското кино.

При откриването във Варшава е казано, че филмовите плакати са безценна хроника на българското кино, а изложбата цели да ги реабилитира на културната сцена и да извади авторите им от анонимност и забрава. Показаните там плакати припомнят филмовата класика на режисьори като Въло Радев, Рангел Вълчанов, Методи Андонов и Георги Дюлгеров, както и актьори, обичани от поколения зрители: Апостол Карамитев, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Велко Кънев, Невена Коканова.

Къде е показвана

Във Варшава изложбата се показва заедно с документалния филм „София – историята на Европа“. В Киев по програмата на дните са още „Борис I. Последният езичник“, „Козелът“, „Виктория“, „Малки разговори“ и „Тилт“. В Копенхаген е показан филмът „Вездесъщият“ – премиера за Дания и Скандинавия, а плакатите на емблематични български филми развълнуват най-вече присъствалите представители на българската общност. На 13 януари 2020 г. новина по случай Деня на българското кино е илюстрирана с плакат точно от тази изложба.

Други изложби за плаката

В програмата на института има и друга изложба за киноплаката – „Кино на стена“. Тя показва фототипни копия на автентични плакати за български филми от 30-те до 60-те години на XX век и е самостоятелен проект, макар да засяга същата тема.

Различен е и международният разказ за българския плакат: на отделна изложба на Международното триенале на сценичния плакат в София, показана във Варшава през 2025 г., се виждат плакати с награди от световни форуми, като първата награда от първото издание на Варшавското биенале през 1966 г. е на българска авторка. „Автори и плакати“ се интересува от по-близкия кръг – плакатите към самите български филми и хората, които са ги рисували.