„Ненадминат по сила и ненадминат по храброст“: изложба за цар Самуил († 1014)

През 2014 г. се навършиха 1000 години от смъртта на цар Самуил, а изложбата „Ненадминат по сила и ненадминат по храброст“ е направена по този повод. Заглавието е цитат от Житието на св. Никон Метаноите, където Самуил е описан като владетел, „ненадминат по сила и ненадминат по храброст“. Изложбата се състои от 24 богато илюстрирани пана за последните десетилетия на Първото българско царство.

Кой я е подготвил

Проектът е дело на екип от учени от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Експозицията е включена в официалната програма за честването на годишнината в България. Според обявата от септември 2014 г. откриването ѝ е на 2 октомври 2014 г. в Софийския университет, след което изложбата се представя и в страната. По решение на Инициативния комитет за честването проектът е предоставен на Държавния културен институт към министъра на външните работи, за да популяризира делото на Самуил в чужбина.

Паната проследяват обратите в борбата за запазване на българската държавност, победите и поражения под натиска на Византия. В тях са включени археологически находки и епиграфски паметници, илюстрации от хроники, възстановки и макети на места, свързани с управлението на Самуил. Двете части на изложбата – паната 1–10 и 11–24 – са публикувани като PDF файлове на страницата ѝ на сайта на МВнР (6,1 и 7,9 МБ).

Епохата в кратко изложение

Самуил е най-малкият от четиримата синове на комит Никола. Короната получава след смъртта на цар Роман през 997 г. Столицата на държавата той премества от Скопие в Охрид, която е седалище и на Българската патриаршия, затова царството му понякога е наричано Западно. Според Уикипедия под негова власт е по-голямата част от Балканите с изключение на Тракия, до Южна Гърция.

От 1001 г. Самуил е принуден главно да отбранява държавата срещу превъзхождащите византийски армии на император Василий II. Тежко поражение българите търпят в битката при Ключ в Беласица (Клидион) на 29 юли 1014 г. Според Уикипедия там са пленени около 15 000 души, които по заповед на Василий II са ослепени и изпратени обратно при Самуил. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., два месеца по-късно. През 1018 г., четири години след смъртта му, българската държава капитулира.

Изложбата в чужбина

В Рим на 21 декември 2014 г. Българският културен институт и посолството представят изложба с постери за цар Самуил във фоайето на посолството. Показан е и документалният филм „Цар Самуил в битка за България“. Събитието е посветено на хилядолетието от смъртта на владетеля и на битката при село Ключ.

Самуил днес

На 3 октомври 2026 г. останките на Самуил пристигат в България след десетилетия преговори с Гърция. По данни на Greek City Times те са открити през 1969 г. при разкопки в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро, в днешна Северна Гърция. След това са съхранявани в Музея на византийската култура в Солун.

Предаването става по споразумение между културните министри на двете страни. Военен самолет довежда ковчега в София, където го посреща салют от 21 оръдейни изстрела. Шествие го съпровожда до базиликата „Света София“ и там го полагат в мраморен саркофаг. Заедно със Самуил са прехвърлени и останки от още два саркофага от същата базилика, които се свързват с цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство. АП определя Самуил като символ на българската национална идентичност.