„Епохата на цар Фердинанд I“: изложба за времето на втория монарх на новата България

Фердинанд I управлява България 31 години – първо като княз, после като цар. През тези години страната обявява независимостта си, воюва през 1912 – 1913 г. и влиза в Първата световна война. Изложбата „Епохата на цар Фердинанд I“ не издава присъда. Тя разглежда наситения със събития период през усилието на българската нация да заеме достойно място сред европейските народи.

Организатори и партньори

Проектът е осъществен по програмата Комуникационна стратегия на България за Европейския съюз. Организатори са Министерството на културата, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Архиви“. Със съдействие са се включили Националният исторически музей, Националният военноисторически музей, Националният природонаучен музей при БАН, Националният политехнически музей и общинско предприятие „Стара София“ със Софийския исторически музей.

Изложбата е придружена от издание с научни статии, чиито автори са историкът проф. Андрей Пантев, старши научен сътрудник Алекси Попов и други.

Кой е Фердинанд I

Фердинанд се ражда на 26 февруари 1861 г. във Виена, в Кобургския дворец. През 1887 г. Великото народно събрание го избира за княз на България. На 22 септември 1908 г. в Търново той обявява с манифест независимостта на страната; молебенът е в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, а Фердинанд е провъзгласен за цар на българите. България участва във войните от 1912 – 1913 г., а на 11 октомври 1915 г. армията ѝ напада Сърбия. Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си Борис III и умира на 10 септември 1948 г. в Кобург, Германия.

По време на управлението му са учредени няколко български ордена, сред тях Орденът за гражданска заслуга (1891) и Орденът за военна заслуга (1900). Извън политиката Уикипедия го описва като страстен ботаник със занимания по орнитология, ентомология и филателия, участник в експедиция до Амазонка през 1879 г. заедно с брат си, почетен член на Германското орнитологично дружество и колекционер на автомобили и локомотиви. В изгнание той прекарва времето си с изкуство, градинарство, пътувания и естествена история.

Как се оценява епохата

Страницата на изложбата публикува откъс от статията на историка Андрей Пантев в придружаващото издание. Авторът започва с принципа, че няма оценка без сравнение. Личност и събитие не могат да се разберат извън конкретната им културно-историческа среда. Ако Фердинанд бе напуснал света преди 1912 г., пише Пантев, вероятно негови бюстове щяха да украсяват площадите на повечето български градове, „въпреки личния режим“. Той припомня определението „необходим грешник“, което е въвел преди години, и пита как държавата, започнала толкова блестящо XX век, е изпаднала във война с четири съседи и е обявена за агресор. Пита и дали обяснението трябва да се прехвърля само върху „някой друг“. Добрите думи за Фердинанд са малко, признава авторът, но и собствената отговорност не става по-малка.

Градове и години

За Велико Търново има подробно съобщение. Изложбата е представена там под заглавие „Епохата на цар Фердинанд I, Завръщането на България в Европа“ в изложбените зали на музея. Датата съвпада с годишнината: независимостта е обявена на 22 септември 1908 г. именно в Търново. Музеят допълва експозицията с около 40 оригинални вещи на владетеля, както и със свидетелства за обществения и политическия живот и за икономическия подем на града.