
„Епохата на цар Фердинанд I“: изложба за времето на втория монарх на новата България
Изложбата „Епохата на цар Фердинанд I“ разглежда управлението от 1887 до 1918 г.: организатори, музеи-партньори, придружаващо издание и шест града.
Изложби, които пътуват от столица на столица: за кирилицата и старите ръкописи, за паметниците под закрилата на ЮНЕСКО, за българските царе, градове и традиции. За какво разказва всяка и къде е показвана.

Изложбата „Епохата на цар Фердинанд I“ разглежда управлението от 1887 до 1918 г.: организатори, музеи-партньори, придружаващо издание и шест града.

Изложбата за Феликс Каниц (1829 – 1904) показва акварели, литографии и карти на унгарския пътешественик по българските земи; открита е в Париж през 2013 г.

Изложбата „Азбука и история“ с 24 пана проследява глаголицата и кирилицата като писмени системи и ролята на двете български царства. Къде е показвана.

Фотоизложба за наследството и съвременния облик на около 20 български града: как е направена за Калемегдан, къде е гостувала и в какъв формат се показва.

Изложбата от 23 постера проследява пътя на св. Климент от Моравия до Охрид и култа към него. Къде е гостувала – Милано, Белград, Варшава, Лублин, Лодз и Рим.

Изложбата „Автори и плакати“ връща вниманието към българския филмов плакат и към създателите му: какво показва, откъде са плакатите и къде гостува от 2015 г.

Изложбата за Супрасълския сборник – старобългарски ръкопис от Х век, вписан в „Паметта на света“ – разказва за състава, откритието и изследването му.

Фотоизложбата „Традиции“ на Александър Михайлов: 30 големи снимки на Тодоровден, нестинарство, кукери и други обичаи и къде е показвана от Маниса до Тбилиси.

Изложбата за съдбата на евреите в България през 1940–1944 г.: какво показват паната, какво се случва през март 1943 г. и къде е гостувала по света.

Изложбата за историко-археологическия резерват Сборяново край Исперих: тракийската столица Хелис, Свещарската гробница и къде е показвана от Орхус до Токио.

Фотоизложбата „Ортодокс“ на Александър Михайлов за ежедневието в българския манастир „Св. Георги Зограф“ на Атон: какво показва и къде е гостувала.

Изложбата за цар Самуил по повод 1000 години от смъртта му: какво показват 24 пана, кои институции стоят зад нея и как темата се връща през 2026 г.

Изложбата „Кирилската азбука“ показва старобългарските знаци и пътя на кирилицата, а в същия кръг са изложбите за новата азбука на ЕС от 2008 до 2018 г.

Изложбата за 150 години от рождението на проф. Иван Шишманов: кой е той, какво показва за европейската му идея и къде е гостувала от Йена до Никозия.

Фотоизложбата за българските обекти от Списъка на световното наследство: кои са те, с какви снимки са показани и в кои градове по света е гостувала изложбата.

Пътуваща изложба с 24 табла за най-ценните украсени български ръкописи от Х до XVIII век: как е замислена и къде е гостувала от 2013 до 2023 г.

Фотоизложбата „Покривите на София“ на Бистра Бошнакова: как се ражда идеята, кои сгради са на панелите и в кои градове от Орхус до Страсбург е показвана.

Изложбата „Кино на стена“ с 50 копия на български филмови плакати: откъде са оригиналите, как са направени и в кои градове е показвана, от Ниш до София.

Изложбата за Гутенберговата библия и първите кирилски печатни книги: от какво се състои, кои библиотеки и музеи са дали снимките и къде е показвана.

Alphapretation Bulgaria свързва 30-те букви на кирилицата със символи от българското ежедневие в работи на дизайнери: идея, автори, премиера през 2012 г.
Използваме Google Analytics, за да разберем кои страници са полезни. Бисквитки се записват само ако разрешите. Поверителност