Подводно културно наследство – стандарти на ЮНЕСКО и опитът на България

Подводното културно наследство е най-слабо видимата част от културното наследство на България: корабокрушения, потънали селища и пристанища, които никой не вижда без водолазно оборудване. Правилата за опазването му са общи от 2001 г., а от януари 2026 г. страната има и институция с международен статут, която да ги прилага в Черно море (ЮНЕСКО, БНТ). Ето как работят стандартите, какви технологии се ползват и какво от това стига до публика.

Какво обхваща подводното културно наследство по Конвенцията на ЮНЕСКО

Конвенцията е приета на 2 ноември 2001 г. на 31-вата Генерална конференция на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО). Тя счита за наследство следите от човешко присъствие с културен, исторически или археологически характер, които са под вода поне 100 години (Университет в Осло, правна библиотека на договорите). Действащите тръбопроводи и кабели на дъното са изключени.

Към момента страницата на ЮНЕСКО посочва 81 страни, ратифицирали документа (ЮНЕСКО). Липсата на някои големи държави с морски интереси е отбелязана и в научната литература: според авторите на статия във Frontiers конвенцията има ограничено членство, а САЩ и Великобритания не са сред страните по нея (Frontiers in Conservation Science).

Защо запазването на място е първият избор

Член 2 поставя два принципа. Първо, съхраняването на мястото, където лежи обектът, се разглежда като първа възможност, преди да се допусне каквато и да е дейност върху него (Университет в Осло, правна библиотека на договорите). Второ, наследството не бива да се превръща в стока, а продажбата и търговията с него са забранени.

Практическият смисъл е прост. Вдигнатият от дъното предмет излиза от среда, която го е пазила векове, и изисква скъпа консервация. Затова археологията под вода все повече е документиране на място, а не изваждане.

Как се обезопасява корабокрушение без да се вади от дъното

Технологиите се делят на две групи: такива, които откриват и описват обекта, и такива, които го пазят от плячкосване. Разликата се вижда най-добре в таблица.

Източник: БНТ (БНТ); Archaeology (Archaeology (Archaeological Institute of America)); Frontiers in Conservation Science (Frontiers in Conservation Science)

Frontiers поставя въпроса от гледна точка на престъпността: според авторите най-ефективно е да се повишат риска и усилията за нарушителя и да се намали печалбата му, както на самия обект, така и на пазара за антики (Frontiers in Conservation Science). Оценката им е, че по света има около три милиона корабокрушения, много от които извън водите на която и да е държава.

Защо Черно море пази дървото и какво показаха проектите

Долните слоеве на Черно море нямат кислород, което запазва дърво, метал и други материали, които в наситена с кислород вода се разпадат (Archaeology (Archaeological Institute of America)). Черноморският морски археологически проект (Black Sea MAP) започна през 2015 г. като двугодишно проучване и откри десетки римски, византийски и османски кораби край българския бряг. Изследователите са стигали до дълбочина около 5900 фута.

Пресметнато по данни на Archaeology, 5900 фута са около 1800 метра (Archaeology (Archaeological Institute of America)). На такава дълбочина плячкосване със спортно водолазно оборудване изглежда практически невъзможно, затова за дълбоките обекти заплахата е друга от посетителите. Този извод е наш и не се съдържа в нито един от цитираните източници.

Плитките води са друга картина. През октомври 2025 г. изследователи от Центъра за подводна археология в Созопол откриха параходно корабокрушение с гребни колела на 300–350 метра от плаж Хармана край града, като останките се издигат до два метра над пясъчното дъно (БНТ). Обектът е идентифициран чрез сонар, камери, ROV и фотограметрия, но материалът на корпуса и произходът му още не са установени. Материалът не споменава мерки за опазване на мястото.

Какво се промени за България през 2026 г.

Хронологията е кратка и документирана:

• 19 януари 2026 г. – в седалището на ЮНЕСКО в Париж е подписано споразумение, с което Центърът за подводна археология в Созопол става институт от категория 2 под егидата на организацията (БНТ, БТА).
• 27 февруари 2026 г. – парламентът ратифицира споразумението единодушно, на първо и второ четене в едно заседание. От подписа до ратификацията са 39 дни, пресметнато по данни на БНТ и БТА.
• 5 юни 2026 г. – в Бургас е планиран форум за черноморските корабокрушения, новия регионален статут на центъра и въздействието на климата върху морето (БТА).

Обхватът на института са Черно море и Долен Дунав (БНТ, БТА). Той трябва да изгражда мрежи от специалисти, да обучава хора за опазване на наследството и да подпомага борбата с незаконния трафик чрез по-добро наблюдение на обектите. Споразумението е за осем години, тоест ориентировъчно до 2034 г., по наша сметка при допускане, че срокът тече от подписването.

Културен туризъм върху корабокрушения и дипломацията около тях

Конвенцията не забранява посещенията, а търговската експлоатация (Университет в Осло, правна библиотека на договорите). Тя изисква от държавите да повишават осведомеността за стойността на наследството и за нуждата от неговото опазване. На практика така се оформя моделът на показване без изваждане: виртуални обиколки, 3D модели и пътуващи презентации вместо витрини с предмети.

Такъв формат вече има. Форумът в Бургас предвижда виртуална обиколка на корабокрушенията, открити по време на проекта от 2015 до 2018 г. (БТА). За читателя на нашия сайт връзката е очевидна: същият подход се прилага и в пътуващите изложби на МВнР, където обектът остава в България, а в чужбина пътува неговото представяне.

Дипломатическата страна е в рамката. Институт от категория 2 е насочен към съвместни инициативи с черноморски и други държави, подписали меморандуми или споразумения за сътрудничество (БТА). Това е пример за културна дипломация: наследство, споделено между съседни брегове, се превръща в повод за обща работа. Европейската рамка за подобни отношения е описана в материала Към стратегия на ЕС за международните културни отношения.

Какво да проверите, ако работите с подводно наследство или го показвате

Няколко проверки спестяват грешки при учебен материал, изложба или статия:

• Възрастта: обект, потънал преди по-малко от 100 години, не е подводно културно наследство по смисъла на Конвенцията (ЮНЕСКО, Университет в Осло, правна библиотека на договорите).
• Статусът на страната: ратификациите се броят на страницата на ЮНЕСКО, а не по вторични източници; текущата цифра е 81 (ЮНЕСКО).
• Изображението: фотограметричният модел не е снимка на кораба, а изчислена реконструкция (БНТ).
• Описанието: твърдение за възраст или произход на корабокрушение е предположение, докато няма архивно потвърждение; за парахода край Созопол такова още липсва.

Една честа грешка е смесването на „открито“ с „защитено“. Откриването на обект със сонар не го прави защитен, а Frontiers отбелязва, че неоткритите находки изобщо не могат да се наблюдават (Frontiers in Conservation Science).

Какво не може да се каже засега

Източниците не позволяват да се каже колко души реално посещават български подводни обекти и дали туризмът ги застрашава: данни за посетители в тях не открихме. Не е ясно и как институтът в Созопол ще разпредели ресурсите си между Черно море и Долен Дунав, нито какви ще бъдат конкретните мерки за плитки обекти като парахода от Хармана.