Дигитален архив на художествения фонд на МВнР – какво е налично
Има ли дигитален архив на художествения фонд на МВнР: какво е публикувано, как върви националната дигитализация и къде да направите справка за творба.

Публично достъпен дигитален архив на художествения фонд на Министерството на външните работи, в който да се разглеждат картините и скулптурите от мисиите, не успяхме да потвърдим. Материалът на БТА за най-новия каталог на фонда не споменава цифрова версия (БТА). Най-близкият действащ процес е националният проект за цифровизация на културното наследство, но от публикуваните данни не личи фондът на външното министерство да е сред неговите обекти (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет).
Накратко: - Фондът започва в началото на 60-те години на XX век и включва живопис и графика от 30-те години досега (CEEOL). - Най-новият каталог „В сърцето на Европа“ е представен на 21 май 2026 г. в София, а материалът за него не споменава цифрова версия (БТА). - Националният проект за дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви струва 68 005 922,41 лв. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). - Дипломатическият архив на МВнР е отделна институция със собствен ред за достъп (Office of the Historian, Държавен департамент на САЩ, Електронна библиотека по архивистика и документалистика).
Какво е известно за фонда и откога се събира
Колекцията се оформя от началото на 60-те години, първоначално с картини и графики. Творбите са от различни поколения и стилове, от 30-те години на миналия век до наши дни, като преобладават пейзажите (CEEOL). През 2005 г. в София е показана експозиция със скулптури на открито, която разширява обхвата на колекцията.
Картините не стоят на едно място. Част от тях са в посолства и официални резиденции, а друга част в постоянните представителства към ЕС и НАТО в Брюксел (БТА). Затова един бъдещ цифров архив би трябвало да събира в общ опис произведения от много градове. Така се обяснява и защо справката за отделна творба изисква запитване, а не търсене в интернет.
Какво се публикува вместо база данни
Видимата част от фонда са каталозите. „В сърцето на Европа“ показва творби от фонда и бележи 20 години на Държавния културен институт. Представен е на 21 май в Представителството на Европейската комисия в България (БТА). Увода пишат изкуствовед и директорът на Софийската градска художествена галерия.
Липсата на споменаване за цифрова версия в един материал не доказва, че такава няма, и затова изводът за липсващ архив остава предпазлив.
Изложбите допълват картината. Пример за тях има в Културна дипломация и българско изкуство в изложбите на МВнР.
Как върви националната дигитализация и къде е фондът
Проектът „Дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ е част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Споразумението е подписано на 4 май 2023 г. между Министерството на финансите и Министерството на културата, БНР, БНТ, БТА, Държавна агенция „Архиви“, Българската национална филмотека и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). Министерството на външните работи не е сред изброените страни.
Стойността е 68 005 922,41 лв., от които 59 532 384,48 лв. са безвъзмездна помощ от ЕС (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). По наша сметка по данни на Министерството на културата това е около 87,5% европейско финансиране.
| Институция | Какво се цифровизира |
|---|---|
| БТА | 9 401 бюлетина и 643 698 кадъра фотоархив |
| БНТ | 32 430 видео- и аудиообекта и 458 237 снимки |
| БНР | 43 862 звукови единици |
| Държавна агенция „Архиви“ | 86 400 дигитални образа (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет) |
Източник: Министерство на културата, решение по заявление за достъп до информация, 7 август 2025 г. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет)
Цифрите показват мащаба на проекта. В него постъпват милиони страници и кадри от държавни архиви и медии. Фонд от близо три хиляди произведения би бил малка част от този обем, но липсата му в споразумението е факт, който трябва да се знае (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет).
Какво вече е договорено за общата платформа
Единните стандарти и методология за цифровизация са утвърдени със заповед на министъра на културата от 30 юни 2023 г. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). Договорът за електронна платформа за дигитализация и достъп е сключен на 14 януари 2025 г. със срок до 14 януари 2026 г. Текущата дигитализация от участниците е планирана до юни 2026 г.
За музеите със заповед от 25 юни 2024 г. са определени 28 музея, които да станат музейни центрове за дигитализация, сред тях Национален исторически музей и Национална галерия (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). Проектът предвижда и подаване на съдържание към „Europeana“ през национален агрегатор.
Това е полезен модел за всяка колекция с произведения в различни сгради. Стандарт, общо хранилище и единна платформа са условия, които един бъдещ архив на МВнР би трябвало да изпълни, за да е сравним с другите. В проверените източници не открихме решение или график за подобно включване.
Дипломатическият архив е друг вид архив
Често двата архива се смесват. Дипломатическият архив съхранява документи, а не художествени произведения. Началото му се поставя със заповед от 9 юни 1879 г. за Отдел за външните работи на Княжество България (Електронна библиотека по архивистика и документалистика). Правилникът за ползване на архивните материали на МВнР от 7 март 1963 г. изисква специално разрешение.
Документите до 1944 г. са в Централния държавен архив, а за по-късните изследователите се обръщат към Дипломатическия архив на МВнР (Office of the Historian, Държавен департамент на САЩ). Ранният период е прегледан и разсекретен, а за по-новите години процесът продължава, като несекретните документи са достъпни. Чуждестранни изследователи трябва да се свържат с архива поне тридесет дни преди посещение.
Тези правила важат за документи, например за кореспонденция по придобиването на дадена картина. Те не заместват описа на творбите.
Къде да направите справка за творба от фонда
Ако търсите картина в определена мисия, посочете държавата, автора и заглавието. Справката за експозицията в София ще е по-лесна, ако знаете коя изложба сте видели.
Проверете и страницата за конкретна творба като „Пристанище“ на Бенчо Обрешков. За писмени сведения за придобиването е уместно запитване към Дипломатическия архив със срок от поне тридесет дни за чуждестранни ползватели (Office of the Historian, Държавен департамент на САЩ).
Дигитализацията на държавните архиви е реален процес: Държавна агенция „Архиви“ дигитализира 86 400 образа в рамките на проекта (Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет). Общ регистър на фонда на МВнР засега не е обявен публично.
Допълнителен контекст за държавните архиви и ръкописите има в материала Дигитализация на архивите и ръкописите.
Използвани източници
- At the Heart of Europe Catalogue Marks 20 Years of Bulgaria's State Cultural Institute — БТА
- The Art Collection of the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs (Проблеми на изкуството, 2010, бр. 3) — CEEOL
- Решение на Министерството на културата по заявление за проекта „Дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ — Платформа за достъп до обществена информация, Министерски съвет
- Bulgaria - Archives - Countries — Office of the Historian, Държавен департамент на САЩ
- Достъпът до Дипломатическия архив към Министерството на външните работи – регламент и организация — Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Още по темата
Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.