Виртуални музеи България и аудиторията им зад граница – какво се знае

В България има музеи с виртуални обиколки и онлайн експозиции (Регионален исторически музей – София, Опознай.bg). При прочита на публичните страници не открихме проверими числа за милиони зрители зад граница. Най-подробно описаната обиколка е на Регионалния исторически музей – София, а най-широкият преглед е списък от 35 обекта, обобщен по материал на Министерството на културата от април 2020 г.

Източник: Регионален исторически музей – София, Опознай.bg по материал на Министерството на културата (Регионален исторически музей – София, Опознай.bg)

Какво се води виртуален музей

Терминът покрива много различни неща. Виртуалният музей е дигитален обект, който допълва музейното преживяване чрез интерактивност, персонализация и обогатено съдържание (Museum System). Той може да е цифров двойник на реален музей или да съществува самостоятелно.

Всеки музей сам решава какво и колко да публикува (Museum System). Единият край е страница само с контакти и списък на изложбите, другият – обширни онлайн изложби с мултимедия.

По наша преценка оттук следва практичен извод. Брой „гледания“ на сайт, на 3D обиколка и на видеозапис не са еднакви величини, затова числа от различни институции не могат да се събират.

Обиколката на Музея за история на София

Най-ясно описаният български пример е обиколката на Регионалния исторически музей. С 3D камера са заснети осемте зали на постоянната експозиция (Регионален исторически музей – София). Показаните предмети започват от неолита и стигат до 40-те години на XX век, общо над осем хилядолетия.

Посетителят се движи свободно и използва интерактивни маркери при избрани експонати (Регионален исторически музей – София). Във всяка зала има допълнителна информация за епохата и факти за някои предмети.

Обиколката е осъществена с подкрепата на Столична община по проект на фондация „Съкровищата на България“ (Регионален исторически музей – София). Самата експозиция е отворена през 2015 г. и заема 2300 кв. м в осем тематични зали, сред които „Софийската улица“ и „Дворцовият кабинет“ (Опознай.bg).

Сайтът на музея има превключвател между български и английски (Регионален исторически музей – София). Страницата не уточнява дали и самата обиколка се предлага на английски, така че това остава за проверка.

Какво включва списъкът от 2020 г.

Материалът в Опознай.bg е публикуван на 15 април 2020 г. по информация на Министерството на културата (Опознай.bg). Поводът са извънредните обстоятелства, при които пътуването е невъзможно и много музеи, галерии и библиотеки предлагат безплатни форми за дистанционно посещение. Списъкът наброява 35 обекта – от национални музеи до резервати като Калиакра и Боженци.

Към отделните записи има и исторически бележки. Дворецът в София, първата сграда на Националната галерия, е построен след Освобождението от 1878 г. и избора на София за столица през 1879 г. (Опознай.bg) Самата галерия е държавен културен институт, създаден с постановление на Министерския съвет № 440 от 22 декември 2014 г. (Сайтът на българските музеи)

Списъкът има ясно ограничение. Той е на повече от пет години, а връзките към самите обиколки не са отваряни при подготовката на този текст, така че не знаем кои още работят.

Има ли проверимо число за зрителите зад граница

Не открихме. Единствените числа за преглеждания в прочетените страници са на статии, не на музейни обиколки: 11 186 прегледа за материала в туристическия портал (Опознай.bg) и 15 164 посещения на статията за студентския клуб (Музеи и музеология).

Музеите имат статистика. Сайтът на Регионалния исторически музей съобщава, че ползва Google Analytics за анонимни данни като броя на посетителите (Регионален исторически музей – София). Публикувана разбивка по страни обаче няма на страницата на обиколката.

Затова твърдение от рода на „милиони зрители по света“ не може да се подкрепи с наличните източници. Коректната формулировка е, че обиколките са публично достъпни онлайн, а размерът и географията на аудиторията не са оповестени.

Откъде тръгва дигитализацията на музейните колекции

Ранната работа е академична. През 2004 г. студенти от специалност „Библиотечно-информационни науки“ с научен ръководител създават кръжок „Виртуален музей“, за да представят българското културно наследство в мрежата (Музеи и музеология). През 2005 г. представители на кръжока участват в студентски семинар във Вилнюс по културна комуникация в дигитална среда.

Първият компактдиск с дигитализирани предмети излиза през 2006 г. и включва музеи от Пловдив, Габрово, Националния исторически и Националния етнографски музей и Боровското съкровище (Музеи и музеология). Вторият е от 2007 г. и добавя Бургас, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Малко Търново и два национални музея.

През 2008 и 2009 г. кръжокът публикува албуми в онлайн платформа, обхващащи съответно 61 и 56 музея (Музеи и музеология). По-късно работата преминава към „Виртуален пътеводител“ с 11 рубрики и цел да се обхванат поне 10 музея.

Тези продукти са били носени на дискове и качвани в споделени албуми. По наша преценка това е много по-тесен канал от съвременните 3D обиколки, а колко хора са ги гледали, източникът не казва.

Къде са посолствата и Държавният културен институт

Заданието за този материал беше да се провери състоянието на съвместните инициативи на Държавния културен институт и дипломатическите мисии. В прочетените страници на музеите и на списъка по материал на Министерството на културата не открихме споменаване на такива инициативи. Страниците на посолствата и на самия институт не бяха сред прочетените, затова не твърдим нито че има такива проекти, нито че ги няма.

Физическите изложби в мисиите са друга тема: вижте как МВнР използва изкуството в културната дипломация. Свързаният въпрос за писмените паметници е разгледан в текста за дигитализацията на архивите и ръкописите.

Как да проверите виртуална обиколка преди да я цитирате

Започнете от официалната страница на музея. Там се вижда кой е направил обиколката и кой я е финансирал – при София това са общината и фондацията, посочени на страницата (Регионален исторически музей – София).

Проверете обхвата: колко зали са заснети от колко има, дали има интерактивни маркери и на кои езици е достъпно съдържанието (Регионален исторически музей – София). Тъй като всеки музей решава какво да публикува онлайн, цялостно представяне не бива да се предполага (Museum System).

За аудиторията питайте институцията за нейната собствена статистика и за периода, който обхваща. Без такова число пишете само какво е достъпно.

Справочникът на българските музеи съдържа 14 записа в категорията „Национални“ (Сайтът на българските музеи). От тях може да започне проверката кои институции имат собствени обиколки и от кога.