Регистър на художествения фонд на МВнР – какво се води и как се търси

Регистърът на художествения фонд е онлайн каталог на произведенията, които принадлежат на Министерството на външните работи. Фондът е основан още през 60-те години, а според министерството днес наброява над 3000 творби: над 400 в сградата в София и близо 2000 в мисиите зад граница. Публичният регистър показва по-малка част от тях.

Какво съдържа един запис

Записът за творба е кратък: заглавие, автор, година, техника и носител, размери и мястото, където се пази – министерството в София или конкретна мисия. Например „Лодки и море“ на Георги Баев е от 1962 г., масло, 70 × 140 см. В галерийния изглед към част от произведенията има и описание – за „Две сватби“ на Златю Бояджиев то разказва за поръчката в Париж и за сюжета.

В изданието на регистъра от 2021 г. се търси по автор, по заглавие и по техника, както и по континент, а от 2023 г. е запазен и изгледът по мисии. Техниките в списъка са живопис, графика, скулптура, рисунка, фотография, текстил, дърворезба, керамика и мозайка, а континентите – Европа, Азия, Австралия, Африка и Южна Америка. Така например изгледът по мисии за посолството в Берлин към януари 2023 г. показва 94 записа – от „Момиче в стая“ на Светлин Русев до „Морски пейзаж“ на Константин Щъркелов.

Колко е голям регистърът

Версията на регистъра на mfa.bg от октомври 2026 г. е разделена на 31 страници с по 15 произведения на страница – общо около 460 записа. Това е по-малко от 3000-те творби на фонда, така че регистърът трябва да се чете като подборка, а не като пълен опис. Скулптурите от парка в двора на министерството се водят в отделен списък на страницата на скулптурния парк.

Какво показва фондът

Обзорният текст към регистъра описва колекцията като отражение на представата за представителност и на промените в официалния вкус във времето, когато държавата е единствен меценат на изкуството. Живописта доминира забележимо: най-много са пейзажите и фигуралните композиции, по-рядко се срещат портрети и натюрморти. Най-застъпени са историческите, религиозните и фолклорните теми. Освен това в живописта най-често се появяват Търново и Балчик.

Сред имената са „бараците“ Давид Перец и Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Константин Щъркелов, Никола Танев, Борис Денев, Асен Николов – Шопа, Васил Стоилов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов и по-младите Светлин Русев, Георги Баев, Иван Кирков и Димитър Киров. Графичният раздел започва от 30-те години с гравюри на Васил Захариев и офорти на Петър Морозов, а акцентът е върху двете десетилетия от началото на 60-те до 80-те. Съвременният период е по-слабо представен, защото след промените от края на ХХ век ритъмът на попълване се променя; фондът се допълва главно с дарения на художници след изложби в галерия „Мисията“ и с протоколни подаръци.

Регистърът като източник

Данните от регистъра се цитират и извън сайта. В статията за скулптора Райнхолд Бьолтциг немската Уикипедия посочва като източник изгледа по мисии за посолството в Берлин (към 9 януари 2023 г.). В него се води „Диана“ на Бьолтциг.

На сайта са разгледани отделни произведения и колекции от фонда:

• „Две сватби“ на Златю Бояджиев
• „Къщи“ на Борис Ненов
• „Петербургски спомени“ на Василка Монева
• „Елисейна“ на Петър Морозов
• „Пролетен пейзаж“ на Константин Щъркелов
• „Пристанище“ на Бенчо Обрешков
• „Париж“ на Иван Кирков
• „Семейство пред телевизора“ на Георги Петров
• „Харпия“ на Стоян Цанев
• „Бургас“ на Георги Баев
• „Хвърковатата чета на Бенковски“
• Плакатът на Кристо „Опаковане на Райхстага“
• Фондът в мисиите