„Елисейна“ на Петър Морозов – акватинта от средата на 30-те години

„Елисейна“ е акватинта на Петър Морозов от средата на 30-те години. Тя е част от графичния раздел на художествения фонд на Министерството на външните работи, който хронологично започва от 30-те и началото на 40-те години с гравюри на Васил Захариев и офорти на Морозов. Описанието на листа не се спира на сюжета. В него Морозов е наречен „документалистът на българската природа“, а акватинтите му от онези години са описани като запечатали с изключителна точност детайлите на архитектурата и на околния пейзаж, както и всеки нюанс на залеза и изгрева.

Къде е Елисейна

Заглавието е името на село в Северозападна България. Елисейна е в община Мездра, област Враца, на левия бряг на река Искър, в северния край на Искърското дефиле, на около 15 километра на юг-югозапад от Враца. Църквата „Свети пророк Елисей“ е построена през 1905 г. – годината, в която близо до селото е открито и металургично предприятие за добив на сурова мед.

Публикациите за фонда не уточняват какво точно е изобразено на листа – селото, църквата, гарата или самото дефиле. Затова тук се твърди само онова, което е известно: заглавието, техниката и годините.

Художникът

Петър Морозов е роден на 6 септември 1880 г. в Русе и умира на 22 януари 1951 г. в София. През 1905 г. завършва живопис в Рисувалното училище в София при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов, а след това специализира графика в Париж и в софийското Художествено-индустриално училище. Постепенно се насочва главно към графичните техники. Справочникът на македонския Artlexicon го определя като пионер на цветната акватинта в България.

Семейството му е с руски корен и се заселва в Русе, където баща му държи мебелна работилница; първата си изложба Морозов прави в Русе през 1899 г. Рисува исторически картини, сцени от народните обичаи и портрети. Участва в Балканската и в Първата световна война като военен художник и от фронта оставя множество работи. Бил е председател на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата през 1931 – 1935 г. Според същия справочник творбите му са показвани на над 40 международни изложби в Европа и Америка, а любими теми са старите български манастири, църкви, къщи и мостове.

След 1944 г. Морозов е определян като „кралски художник“, което ограничава достъпа му до общите изложби.

Графиката от 30-те

Особено голяма е работата му в Габрово. Морозов познава града от 1897 г., често отсяда там и пише, че това е един от любимите му български градове. Според някои сведения е създал над 80 акварела, офорта и акватинти на възрожденските улици, къщи и мостове на града, но повечето не са проследени. През март 1936 г. той показва в Габрово над 200 работи от цикъла „Приказна България“ и по-голямата част от тях са купени.

Графиката му е и в колекциите на мисиите. В посолството в Белград – за чиито картини през 2007 г. е издаден каталог – са графики на Морозов, акварели на Константин Щъркелов от 30-те години и платна на Васил Стоилов, Борис Денев и Дечко Узунов.

Най-известната му картина

Името на Морозов е свързано най-вече с платното от 1909 г. „Хвърковатата чета на Бенковски“. Оригиналът е в Националния военноисторически музей, а друг вариант е в посолството в Букурещ. Историята им е разказана на страницата за картината „Хвърковатата чета на Бенковски“.