Култура и дипломация
Култура и дипломация

Българската културна дипломация: институции и инструменти

Кой какво прави в българската културна дипломация: Държавният културен институт към МВнР, Министерството на културата, институтите в чужбина, фондът и мрежите.

От Редакция на Култура и дипломацияПубликувано: Обновено: 4 мин. четене
Входът на Българския културен институт в Будапеща с табела на български и унгарски
Снимка: Globetrotter19 · CC BY-SA 3.0, източник

Българската културна дипломация се води от няколко институции едновременно и нито една не я ръководи сама. Външната политика е работа на Министерството на външните работи (МВнР), културната политика – на Министерството на културата. Между тях стоят специализиран институт, мрежа от български културни институти в чужбина и посолствата, които превръщат решенията в изложби, срещи и общи проекти. Ето кой с какво се занимава.

Министерство на външните работи и Държавният културен институт

Към министъра на външните работи действа Държавен културен институт, учреден от Министерския съвет на 6 юни 2005 г. Според министерството първата му задача е била да развива и съхранява художествената колекция, събирана от дипломатическата служба десетилетия наред; скоро след това институтът започва да изгражда партньорства с художници, галерии, музеи и академични организации. В академична статия от 2019 г. той е посочен като инструмент на българската културна дипломация.

Мисията си институтът описва така: да е част от международното културно сътрудничество и да подпомага външнополитическите приоритети на България със средствата на културната дипломация. В задачите му влизат връзките между български и чуждестранни културни оператори, координирането на международната културна дейност на държавни и неправителствени организации и съдействието за дипломатическите мисии при двустранни и многостранни проекти.

Инструментите му са няколко:

  • Художествен фонд. Колекцията започва в началото на 60-те години, за да отговори на потребностите на българската дипломация от представителни произведения. Днес тя наброява над 2000 творби, предимно живопис, графика и рисунки на български автори, и е разпределена между сградата на министерството в София и мисиите по света. В двора на министерството има и скулптурен парк с близо сто пластики.
  • Пътуващи изложби. Проект в рамките на програма „Публична дипломация“, който показва колекцията и представя българската култура, история и съвременно изкуство; изложбите се правят заедно с мисиите в чужбина.
  • Галерия „Мисията“. Изложбено пространство в София, основано през 2009 г.
  • Обучение. От 2008 г. институтът води модул по културна дипломация в курса за млади дипломати на Дипломатическия институт, а заедно с него е организирал и самостоятелни курсове – през март 2024 и през декември 2025 г.
  • Мрежи. Институтът е сред членовете на EUNIC, а от 2021 г. е пълноправен член на Глобалната мрежа за публична дипломация.
  • Семинари. От 6 до 10 октомври 2025 г. в София и Пловдив е проведен структуриран семинар за културното сътрудничество в Западните Балкани с делегация от Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора.

Министерство на културата и институтите в чужбина

Министерството на културата води политиката в международното културно сътрудничество. То поддържа двустранни отношения с над 60 държави чрез спогодби, програми и протоколи, координира участието на България в културните формати на Европейския съюз, работи с ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната агенция за франкофония и представлява страната в EUNIC.

Към него са и българските културни институти в чужбина. Към момента те са 11 – в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Прага, Москва, Париж, Рим, Скопие и Лондон. Министерството планира, координира и контролира работата им и може да открива нови институти въз основа на двустранни международни договори.

Правилата за връзката между двете ведомства са в чл. 17, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата (в сила от 23.02.2024 г.): институтите в чужбина популяризират националните културни ценности и съдействат за по-широкото участие на България в международното сътрудничество по ежегодни програми, които министърът на културата утвърждава след съгласуване с министъра на външните работи. Проектът на наредба към закона предвижда програмите да се изготвят от директорите на институтите за една година и да отчитат външнополитическите приоритети на България в приемащата страна, а ръководителят на дипломатическото представителство да бъде уведомяван за проекта, преди той да бъде изпратен за утвърждаване.

Други участници

Изпълнителната агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи работи с българските общности по света: удостоверява български произход и води културни и образователни инициативи заедно с партньори като Асоциацията на българските училища в чужбина. Национален фонд „Култура“ с програмата си „Мобилност“ подкрепя участието на български културни организации и артисти в международни културни и образователни форуми. В партньорския списък на Държавния културен институт са още Съюзът на българските художници, Националната художествена академия, Софийската градска художествена галерия и Софийският университет.

Участник Основна роля Основни инструменти
МВнР и Държавният културен институт Свързват културата с външнополитическите приоритети Художествен фонд, пътуващи изложби, галерия, обучение, мрежи
Министерство на културата Политика, договори, програми, надзор над институтите в чужбина Двустранни спогодби, програми на институтите, участие в ЕС и ЮНЕСКО
Български културни институти в чужбина Популяризират културата в приемащата страна Годишни програми по закона
Изпълнителна агенция за българите в чужбина Връзка с общностите зад граница Културни и образователни инициативи
Посолства и консулства Домакини и партньори на проектите на място Мисиите показват фонда и подготвят събития

Източници

  1. Държавен културен институт към министъра на външните работи – mfa.bg
  2. 15 години Държавен културен институт – mfa.bg
  3. Художествената колекция на МВнР – mfa.bg
  4. Проекти на Държавния културен институт – mfa.bg
  5. Международни отношения – Министерство на културата
  6. Мотиви към проект на Наредба за програмите на българските културни институти в чужбина – mfa.bg
  7. Gadjeva N. Bulgarian Cultural Diplomacy before and after the 1990s: The case of Japan, The Ritsumeikan Journal of International Studies 32 (1), 2019
  8. Членове на EUNIC – eunic.eu
  9. Изпълнителна агенция за българите в чужбина
  10. Програми – Национален фонд „Култура“

Още по темата

Редакция на Култура и дипломация

Култура и дипломация е малък екип, който работи от София, България. Пишем за българската култура в чужбина и за изложбите, колекциите и институциите, които я представят, и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.