Култура и външни отношения

Външните отношения обикновено се свързват със сигурност, търговия и договори. Културата влиза в тях по три пътя: чрез споразумения между държавите, чрез мрежата от културни институти и посолства и чрез международните организации, в които държавите работят заедно.

Двустранното сътрудничество

Министерството на културата описва тази работа като развиване на двустранно сътрудничество с над 60 държави, основано на спогодби, програми и протоколи. Към нея то причислява и изготвянето на становища и анализи за състоянието на културните отношения със страни от целия свят, организирането на двустранни прояви в страната и в чужбина, включително представителни изложби от национално значение, и участието на български творци на пазара на изкуствата в чужбина. Договорната рамка се обновява според променящата се международна среда.

На практика това се вижда в юбилейните събития. През 2019 г. по повод 140 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Франция в Българския културен институт в Париж беше показана изложбата „Цветът на земята“ – живопис от 60-те и 70-те години от онази част от художествения фонд на външното министерство, която е в парижката мисия. Тя беше открита на 16 май и продължи до 30 юни 2019 г., под патронажа на посолството във Франция.

Връзката работи и в обратната посока. През септември 2026 г. в галерия „Мисията“ в София беше открита изложбата „Свързващи хоризонти“ на български живописец и малтийски скулптор, организирана съвместно с нерезидентния посланик на Малта. Академична статия от 2025 г. отбелязва и пример за реципрочност от Балканите: през май 2025 г. улица в Цетине получава името на Иван Вазов, а улица във Велико Търново ще носи името на владиката и поет Петър II Петрович-Негош.

Как законът свързва двете министерства

Българските културни институти в чужбина действат по чл. 17, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата. Те популяризират националните културни ценности в приемащата държава и съдействат за по-активното участие на България в международното сътрудничество, като работят по годишни програми, утвърдени от министъра на културата след съгласуване с министъра на външните работи.

Проектът на наредба, публикуван от външното министерство, конкретизира тази връзка. Преди изготвянето на програмата ръководителят на българското дипломатическо представителство в съответната държава изпраща на института информация за външнополитическите приоритети, а след това бива уведомяван за готовия проект, преди той да бъде изпратен за утвърждаване от министъра на културата. Експертна комисия, която министърът на културата назначава за четири години, проверява дали проектите на програми отговарят на изискванията и разглежда годишните отчети, а външното министерство изразява становище по отчетите. Целта според мотивите е по-добро взаимодействие и съответствие на програмите с приоритетите на външната политика в областта на науката, образованието, културата и информацията.

Европейският съюз

В областта на културата Съюзът има компетентност да подпомага, координира и допълва действията на държавите членки (чл. 6 от Договора за функционирането на ЕС). Според чл. 167, ал. 3 Съюзът и държавите членки насърчават сътрудничеството с трети държави и международните организации в тази сфера, а по ал. 4 Съюзът взема предвид културните аспекти и при действията си по други разпоредби на договорите. Съвместното съобщение от 2016 г. разграничава „международните културни отношения“ – подкрепата за трети държави – от „културната дипломация“, която представя Съюза и културите на държавите членки.

Заключенията на Съвета от 8 април 2019 г. канят държавите членки да засилят сътрудничеството между министерствата на културата и на външните работи и да участват по-активно в общите местни стратегии и проекти в трети държави, в които може да помогне и EUNIC. В България двете министерства имат и стратегическо споразумение от декември 2023 г., по което е организиран първият курс по културна дипломация.

Международните организации

Министерството на културата поддържа връзки с ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната агенция за франкофония и участва на експертно ниво в Комитета по културни въпроси и в работната група по аудиовизия към Съвета на ЕС. Министерството на външните работи и неговият Държавен културен институт работят и в две мрежи – EUNIC и Глобалната мрежа за публична дипломация.