Глобалната мрежа за публична дипломация (GPDNet)

Глобалната мрежа за публична дипломация (на английски Global Public Diplomacy Network, GPDNet) обединява национални културни институти, неправителствени организации и университетски изследователски звена, които се занимават с публична и културна дипломация в собствените си държави. Българският Държавен културен институт е нейн пълноправен член от края на 2021 г.

Как възниква

Идеята е на корейската Фондация „Корея“. Тя е предложена на глобален семинар на фондацията в Сеул през ноември 2013 г. и оформена на среща на работна група през юни 2014 г. Учредителната асамблея се провежда в Сеул от 23 до 25 октомври 2014 г. На откриването девет институции подписват меморандум за сътрудничество:

• Институтът „Адам Мицкевич“ (Полша);
• Институт „Балаши“ (Унгария);
• Институт „Камойнш“ (Португалия);
• Фондация „Корея“;
• Националната комисия за култура и изкуства на Филипините;
• Националният институт за културна ориентация на Нигерия;
• Международната фондация на Сингапур;
• Шведският институт;
• Институт „Юнус Емре“ (Турция).

Като наблюдатели присъстват Британският съвет, Гьоте-институт, Френският институт, Институт „Сервантес“, Фондация „Япония“, фондация „Чианг Чингкуо“ от Тайван и „Чешки центрове“. Според съобщението за учредяването мрежата цели да обменя знания и практики за публичната дипломация на членовете си, да изгражда връзки между тях и да подготвя двустранни и многостранни проекти. Полският институт я описва като сдружение на средни по големина културни институции от цял свят.

Растеж и членство на България

До декември 2021 г. националните организации в мрежата са станали 22: след общото събрание през януари 2020 г. към нея се присъединяват четири пълноправни и три асоциирани члена. Въртящото се председателство от май 2019 г. е във фондацията на Културно селище „Катара“ в Доха. Повечето членове са национални културни институти, които популяризират културата, езика и наследството на държавите си; останалите са неправителствени организации и изследователски институти към университети или академии.

Българският институт получава покана през декември 2020 г. и кандидатства чрез посолството в Катар. На VII Генерална асамблея в Доха (29 ноември – 1 декември 2021 г.) членството му като пълноправен член е прието единодушно. Заедно с него влизат организации от Албания, Румъния, Таджикистан, Гана и Руанда.

Основни дати

Десетата асамблея

От 24 до 27 февруари 2025 г. в Културно селище „Катара“ в Доха се провежда 10-ата Генерална асамблея, в която вземат участие над 80 представители от 27 държави. Форумът обсъжда нови тенденции и предизвикателства в публичната дипломация, одобрява кандидатурата на Катар за председателство на мрежата за 2025–2028 г. и приема промени в устава за по-добро управление на организацията.

Българската делегация представя съвместни инициативи с мрежата от 2024 г.: международна конференция за културната дипломация на Балканите и фотографска изложба за националното облекло. Двустранни разговори са проведени с представители на Албания, Румъния, Молдова, Грузия, Таджикистан и Турция с цел разширяване на сътрудничеството и обмен на добри практики. В последния ден България връчва на участниците мурсалски чай с брошура на английски език.

Какво дава членството

Практическият резултат за българския институт е достъп до партньори извън Европа: сред новоприетите през 2021 г. има организации от Таджикистан, Гана и Руанда, а в Доха през 2025 г. са водени разговори и с Грузия, Таджикистан и Турция. Мрежата присъства и в обучението: на втория курс по културна дипломация, проведен в София на 1 и 2 декември 2025 г., сред темите са международните програми, платформи и мрежи за културно сътрудничество, включително GPDNet и EUNIC.