Реставрация на живописни платна от фонда на МВнР
Как се реставрират живописни платна и защо редовният мониторинг на влажността и състоянието е по-важен от намесата. Числа от БТА, CCI и Националната галерия в Прага.

Реставрацията на живописни платна е последна стъпка след дълго наблюдение: най-често се започва с проверка на влажността и огледа на повърхността, а не с намеса върху боята. Във фонда на МВнР, който наброява над 3000 творби, мониторингът е по-важен от самото възстановяване, защото част от тях са в българските мисии в чужбина (БНР).
Какво представлява фондът, за който говорим
Художественият фонд на външното министерство включва картини, графики, скулптури и пластики. През април 2020 г. БНР съобщи за над 3000 творби (БНР).
Тази разпръснатост е главният технически факт. Една картина в Сараево и една в Берлин живеят в различен климат, с различно отопление и различен достъп до специалист. Затова въпросът за състоянието им е организационен преди да е химически.
Публична информация за конкретни реставрации на платна от фонда не открихме. БНР описва инициативата на Държавния културен институт, но не казва нищо за състоянието на творбите (БНР). Затова по-нататък описваме общата практика по данни от музеи и институти за опазване, а не конкретни случаи от фонда.
Как работи реставраторът преди първата намеса
Първо идва огледът. Отделът за реставрация в Националната галерия в Прага работи с платна и дъски, а преди изложби прави пълна ревизия и обработка на творбите (Национална галерия в Прага). Състоянието на колекцията, както и условията в залите и депата, се следят непрекъснато. Физическото и химическото изследване на материалите се опира на химико-технологична лаборатория.
В Националната галерия в София подходът е същият по замисъл. Главният реставратор Милена Донкова разделя работата на планова реставрация, свързана със стареенето на материалите, и реставрация за временни изложби (БТА). Голяма част от трудовия ден минава в оглед на творбите в депата и наблюдение за промени, което тя нарича превантивна реставрация.
Практически изводът е прост. Преди да се реши какво да се прави с платното, се сравнява сегашният вид със стара снимка. Така се разбира дали пукнатината е нова, или е на десетилетия.
Дублиране, закрепване и други намеси върху платно
Дублирането означава залепване на ново платно отзад на оригиналното, за да се укрепи, изравни или стабилизира творбата (Уикипедия). През XIX век то често се смятало за превантивна мярка. След Конференцията за сравнение на методите за дублиране през 1974 г., която завършила без единно мнение и довела до мораториум, практиката рязко намаляла.
Днес методът се пази за скъсани или отслабени платна (Уикипедия). Рисковете са известни. Восъчното импрегниране може да потъмни картината, а горещата вакуумна маса променя релефа на бои с плътен слой.
Затова реставраторите предпочитат по-щадящи варианти:
- укрепване само по ръбовете, където платното често е най-повредено (Уикипедия);
- кърпене на отделни слаби места;
- опъване върху полиестерно платно без лепило, при което оригиналният подрамник се запазва, но боята не се консолидира.
Всяка от тези намеси е по-обратима от пълното дублиране, а обратимостта е основният критерий в днешната практика. Този извод е наш и следва от описаните рискове (Уикипедия).
Каква влажност понася платното
Канадският институт за опазване поставя маслената живопис върху платно в средната група по чувствителност. Групата става висока, ако платното е опънато твърде стегнато или е заклинено при висока влажност (Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute)). При висока относителна влажност има опасност от плесен. При много висока влажност плътно тъканото платно може да се свие, а при омекнал грунд боята се надига и се отлепя.
По-големият риск обаче е падането на влажността. Институтът изрично отбелязва, че колебание към по-ниска влажност е много по-опасно за картините от колебание към по-висока (Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute)). През зимата без овлажняване вътрешният въздух може да падне до около 5%. При продължителен престой там рискът от напукване е висок.
За фондохранилищата на Националната галерия Донкова посочва влажност от 45 до 55% и температура от 18 до 21 градуса (БТА). За сравнение, институтът описва клас AA в ASHRAE като най-строгия контрол на средата (Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute)).
Как се следи състоянието на картина в мисия
В посолство рядко има климатичен контрол от музеен клас. Затова значение има не само целта, а и измерването. Институтът препоръчва записващ уред, калибриран редовно, и измерване на няколко места във времето, защото влажността се различава локално (Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute)). Евтини хигрометри от магазин за строителни материали той определя като ненадеждни. Зона с висока влажност в продължение на десет дни или повече е с висок риск от плесен.
Проста работна рамка за мисия би съдържала:
- записващ уред на стената, до картината, а не в коридора;
- задължителна задна плоскост, която институтът препоръчва за платна (Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute));
- датирана снимка на лицето и гърба на творбата при всяка смяна на стая или поста;
- съобщение до специалист при нов процеп, надигане на боя или петна.
Това е наша препоръка, изведена от изискванията на Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute) и (Национална галерия в Прага), а не официално правило на МВнР.
Колко работа е по силите на един екип
Националната галерия пази над 47 000 музейни единици, а грижата за тях е поверена на 17 реставратори (БТА). Пресметнато по данни на БТА, това са около 2760 единици на един реставратор. Годишно през ръцете им минават над сто произведения, или около 0,2% от колекцията.
Числата показват защо превантивната работа е основна. При такова съотношение лечението не може да обхваща всичко, а огледът и стабилната среда решават кой експонат има нужда от намеса първо. Според Донкова добре съхранена и правилно реставрирана творба може дълго да не се нуждае от нова реставрация, а реставраторите трябва да мислят поне сто години напред (БТА).
Къде да потърсите данни за конкретна творба
Какви творби има във фонда и къде са, се вижда от регистъра на художествения фонд. Там се води описанието на творбата, а не докладът за състоянието ѝ.
Докладите за състоянието и данните за реставрации са въпрос към Държавния културен институт към МВнР, който според БНР стои зад инициативата за фонда (БНР). Публично достъпен доклад за състоянието на платна от фонда не открихме.
Източници и справки
- Реставраторите трябва да мислят поне сто години напред, каза пред БТА Милена Донкова — БТА
- Agent of Deterioration: Incorrect Relative Humidity — Канадски институт за опазване (Canadian Conservation Institute)
- Department of Conservation and Restoration — Национална галерия в Прага
- Lining of paintings — Уикипедия
- Online exhibition #StayAtHome with Art reveals paintings from fund of Bulgaria's Foreign Ministry — БНР
Още по темата
Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.