Праведниците на света от България: кои са и за какво са признати

„Праведник от народите на света“ е почетно звание, с което държавата Израел отличава хора, които не са евреи и с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста. Към 1 януари 2022 г. званието имат 28 217 души по света. Двадесет от тях са от България.

Какво означава званието

Издирването и почитането на спасителите е една от задачите на мемориала „Яд Вашем“ в Йерусалим, създаден със закон през 1953 г. От 1963 г. решенията се вземат от комисия, оглавявана от съдия от Върховния съд на Израел. Тя изучава документите и свидетелствата на оцелели и очевидци, преценява обстоятелствата и риска за спасителя и решава дали случаят отговаря на правилата.

Правилата са строги:

• предложение може да направи само еврейска страна, обикновено спасените или техните близки;
• помощта за роднина или за евреин, приел християнството, не е основание;
• помощта трябва да е повтаряна или съществена;
• спасителят не трябва да е очаквал заплащане, макар покриването на разходи, например за храна, да е допустимо.

Признатият получава медал и почетна грамота, а името му се изписва на Стената на честта в Градината на праведниците в „Яд Вашем“. Ако е починал, отличието се връчва на наследниците му.

Двадесетте от България

Числото трябва да се чете с правилата наум: званието се дава за спасяване на конкретни хора с риск за живота и само по предложение на спасените или близките им. А историята на евреите в старите граници на България е различна от тази в окупираната Европа.

През март 1943 г. българските военни и полицейски власти депортират 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония – земи под българско управление. Почти всички са убити в Треблинка до края на същия месец. Подготвената депортация на евреите от старите предели на България, около 50 000 души, е отложена, а през май 1943 г. е отменена след нарастващите обществени протести. Вместо това около 20 000 софийски евреи са изселени в провинцията.

Димитър Пешев

Димитър Пешев е подпредседател на XXV Народно събрание. През март 1943 г. той внася в парламента документ срещу депортациите. Управляващото мнозинство го отхвърля и го принуждава да подаде оставка като подпредседател. След войната Народният съд го осъжда на 15 години затвор; освободен е след 13 месеца.

През 1973 г., малко преди смъртта си, Пешев е признат за праведник на света. В Гората на праведниците в Йерусалим има дърво на негово име. Той е почетен гражданин на Кюстендил и на Израел, а през 1998 г. италианският парламент го почита с възпоменателно честване.

Митрополитите Стефан и Кирил

Българската православна църква е сред най-силните противници на депортациите. Двама от митрополитите ѝ са признати за праведници през ноември 2001 г.

Софийският митрополит Стефан, по-късно екзарх, е удостоен с грамота, медал и званието на сесия на „Яд Вашем“ на 19 ноември 2001 г. Грамотата е издадена на 12 март 2002 г. и в нея се казва, че името му ще бъде вписано на Почетната стена в Йерусалим.

Пловдивският митрополит Кирил, по-късно патриарх, координира през 1943 г. действията на църквата за спасяването на евреите. Когато научава, че евреите в Пловдив са арестувани и събрани за депортация, той отива при тях и ги уверява, че няма да позволи да бъдат изведени от града. Изпраща телеграма до цар Борис III и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака.

Една от многото лични истории

Сред двадесетте има и хора, известни само на семействата, които са спасили. Вера Ичкова-Пасева от София приютява в дома си между 1942 и 1944 г. един баща и седемгодишния му син, след като бащата получава заповед за принудителен труд. Когато парите на семейството свършват, тя ги издържа, макар самата тя да живее трудно. При бомбардировките на София ги извежда от града, намира им фалшиви документи и ги премества в Пещера. След войната семейството заминава за Израел, но поддържа връзка с нея. „Яд Вашем“ я признава за праведница на 4 март 1987 г.

Как се помнят днес

На българските праведници е наречена улица в столичния квартал „Люлин“, а на митрополит Стефан – улица в София. Историята на 1943 г. разказва и пътуващата изложба „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България, 1940–1944“. Как държавата и обществото помнят тези събития – с възпоменателни дни, международни ангажименти и изследвания – разглеждаме в текста за паметта за Холокоста като публична политика.