Паметта за Холокоста като публична политика: българският случай

Паметта за Холокоста обикновено се смята за въпрос на историците. Но какво се помни, кога и с какви думи, решават и държавни институции: правителството, което определя възпоменателен ден, парламентът, който приема декларация, министерствата, които поемат международни ангажименти, училищата и университетите. В този смисъл паметта е и публична политика. Така я разглежда специалният брой на научното списание „Публични политики.bg“ на Софийския университет от декември 2021 г.

Какво се помни: двете страни на 1943 г.

През 1943 г. в България се случват две неща едновременно. През първата половина на март българските военни и полицейски власти депортират 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония – земи под българско управление. Почти всички загиват в Треблинка до края на месеца. В същото време депортацията на около 50 000 евреи от старите граници на страната е спряна: на 19 март подпредседателят на парламента Димитър Пешев внася документ срещу нея, а през май 1943 г. тя е отменена след нарастващите протести. Вместо това около 20 000 софийски евреи са изселени в провинцията.

Политиката на паметта решава как тези две истории се разказват заедно. Изследователите от специалния брой подчертават и двете: в текста си за съдбата на българските евреи историчката Румяна Маринова-Христиди разглежда както положителното наследство в отношенията между българи и евреи, което помага за спасяването, така и факторите, довели до депортацията от земите, окупирани или контролирани от България. На нейния анализ се позовава и американското издание Just Security, когато пише, че антисемитизмът в онези години се е превърнал в държавна политика.

Възпоменателните дни

С решение на Министерския съвет от февруари 2003 г. 10 март се отбелязва в България като ден на спасяването на българските евреи и на жертвите на Холокоста и на престъпленията срещу човечеството. На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан не допускат извеждането на стотици евреи от Пловдив.

Освен него България отбелязва и 27 януари – Международния възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. На тази дата през 2023 г. например в Музея за история на София беше представен пътеводителят „На гости в еврейската махала на София“.

Декларацията от 2013 г.

На 8 март 2013 г. 41-вото Народно събрание приема декларация по повод 70 години от спасяването на българските евреи и в памет на жертвите на Холокоста. Тя е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 27 от 15 март 2013 г.

Декларацията осъжда приемането на закони, които ограничават гражданските права и позволяват преследване, както и всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм и религиозна и етническа нетърпимост. Тя почита 43-мата депутати, водени от Димитър Пешев, църквата, дипломатите, издавали визи за Палестина, и обществото, отказало депортацията на над 48 000 български евреи.

За депортацията от Северна Гърция и Югославия декларацията говори като за престъпно дело на хитлеристкото командване и изразява съжаление, че местната българска администрация не е могла да я предотврати. Историческите справки описват същите събития по-пряко: според енциклопедията на Американския музей на Холокоста депортацията е извършена от българските военни и полицейски власти. Разликата в думите е пример за това защо политиката на паметта е отделна тема от самата история.

Международните ангажименти

През декември 2012 г. България е приета за наблюдател в Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). През октомври 2017 г. правителството приема работната дефиниция на IHRA за антисемитизъм – текста, който алиансът одобрява през май 2016 г. – и определя заместник-министър на външните работи за национален координатор за борба с антисемитизма. Координаторът е връзката на държавата с другите страни и международните организации.

През ноември 2018 г. Световният еврейски конгрес подкрепя присъединяването на България като пълноправен член на IHRA и в началото на 2019 г. страната вече е пълноправен член. Тогава България заявява готовност за национален план за действие въз основа на меморандум за сътрудничество, подписан през 2018 г. от правителството, организацията на българските евреи „Шалом“ и Световния еврейски конгрес.

Защо институциите имат значение

Списанието отделя цял брой на темата, защото, по думите на съставителката му Албена Танева, изследванията на Холокоста често остават затворени в тесни академични кръгове. Брой 4 от 2021 г. събира текстове за образованието по темата, за паметта като публична политика и за наследството на Холокоста в изследванията. В статията си за българския случай Танева разглежда ролята на институционалния капацитет: според нея трайни резултати и споделени ценности в обществото се постигат чрез институционален подход, а тълкуванията на миналото се менят заедно с политическата среда.

Културата е един от инструментите на тази политика. Изложби като „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България, 1940–1944“ пътуват по света и разказват историята пред чужда публика, а признатите от „Яд Вашем“ Праведници на света от България дават на паметта конкретни имена. Повече за мястото на културата във външната политика има в раздела Културна дипломация.