Културен обмен със Сърбия след изборите от 25 октомври 2026 г.

Културен обмен със Сърбия вече се планира при нова политическа картина. На предсрочните парламентарни избори на 25 октомври 2026 г. Студентската листа получава 52,54% от гласовете по предварителни данни на Републиканската избирателна комисия (Telegraf.rs). Основата на сътрудничеството остава същата, защото глава 26 „Образование и култура“ от преговорите на Сърбия с ЕС е временно затворена още от 2017 г. (Европейска комисия)

Накратко: - Вучич признава загубата. По неговата извадка Студентската листа ще има между 135 и 140 от 250 места, а за мнозинство са нужни 126 (Al Jazeera). - Глава 26 е отворена и временно затворена в един и същи ден, 27 февруари 2017 г. (Европейска комисия) - През 2014 г. Сърбия е първата държава извън ЕС, която се присъединява към „Творческа Европа“. През 2021 г. подписва участие и за периода 2021–2027 г. (Делегация на ЕС в Сърбия, Фонд за европейски въпроси и развитие на АП Войводина) - Трансграничната програма Interreg VI-A ИПП България – Сърбия за 2021–2027 г. разполага с над 38 млн. евро (Министерство на регионалното развитие и благоустройството). - Преброяването през 2022 г. отчита 12 918 българи в Сърбия, с около 30% по-малко от 2011 г. (Републиканска статистическа служба на Сърбия, БТА)

Какво показаха изборите в Сърбия

Предварителните резултати са от 8 077 обработени избирателни секции и са обявени сутринта на 26 октомври (Telegraf.rs).

Разликата между двете водещи листи е 557 532 гласа по наше изчисление по същите данни (Telegraf.rs). На този етап на преброяването избирателната активност е 68,78%. Още в 18 ч. в изборния ден държавната комисия отчита 64,9%. Това е най-високата активност от разпадането на Югославия през 1992 г. насам (Al Jazeera).

Протестите срещу управляващата от 2012 г. Сръбска прогресивна партия започват през ноември 2024 г. Поводът е срутването на козирката на гарата в Нови Сад, при което загиват 16 души (Al Jazeera).

Как реагира ЕС след вота

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздравява победителите и обещава подкрепа за реформите във върховенството на закона (Al Jazeera). Сред другите теми, които тя посочва, са свободата на медиите и борбата с корупцията.

Външнополитическата посока на новото мнозинство тепърва ще се изяснява (Euronews). Отворен остава и въпросът доколко Белград ще запази традиционно близките си връзки с Москва и Пекин.

Преговорите преди изборите бяха в застой. През юли 2026 г. осем държави, сред които и България, се противопоставят на отварянето на клъстер 3 (New Union Post). Спорът засяга глава 10 „Информационно общество и медии“ заедно с главите за данъчното облагане и митническия съюз. Противниците се позовават на върховенството на закона и на външнополитическото съгласуване на Белград. Посочват и обществената криза в страната.

Културата не е пречката в преговорите, тъй като нейната глава отдавна е временно затворена (Европейска комисия, New Union Post). Глава 10 обаче засяга медиите, а свободата на медиите е точно сред темите, които Комисията поставя след вота (Al Jazeera).

Културен обмен със Сърбия и действащите споразумения

Дипломатическите отношения между двете страни датират от 18 януари 1879 г., а подписаните двустранни договори са 90 (Министерство на външните работи на Сърбия). Сръбското външно министерство отделя пет от тях като най-важни.

В този списък няма документ за култура или образование. Това е наше наблюдение по страницата на министерството (Министерство на външните работи на Сърбия).

Двустранният дневен ред е съсредоточен върху енергетиката и транспорта. През 2025 г. стокообменът достига 1,8 млрд. евро (Министерство на външните работи на Сърбия). Сред заявените приоритети са подкрепата на България за европейската интеграция на Сърбия и подобряването на положението на националните малцинства. Последното посещение на високо равнище е от юни 2026 г., когато министър-председателят Джуро Мацут разговаря в София с президента Илияна Йотова.

Смяната на мнозинството не отменя автоматично нито двустранните договори, нито участието на Сърбия в програмите на ЕС (Европейска комисия, Министерство на външните работи на Сърбия). Това е наш извод от факта, че договорите са между държавите, а главата за културата вече е временно затворена.

Европейските програми, по които обменът вече тече

Споразумението от 2014 г. дава на сръбските организации достъп до подпрограма „Култура“ на „Творческа Европа“. По нея се финансират проекти за сътрудничество и преводи на книги (Делегация на ЕС в Сърбия). За предходния период 2007–2014 г. сръбски водещи партньори получават около 1,2 млн. евро за около 40 проекта. Участието за 2021–2027 г. е договорено през 2021 г. и позволява на културни институции и сдружения да кандидатстват (Фонд за европейски въпроси и развитие на АП Войводина).

Пример от трансграничната програма е по-близо до българския читател. Между 2016 и 2018 г. Драматичният театър „Драгомир Асенов“ в Монтана работи по общ проект с град Ниш и с нишката община Медиана (Европейска комисия). Партньорите организират четири безплатни представления, по две от всяка страна на границата, за над 1000 зрители. Приносът на ЕС е 486 783 евро.

Комисията одобрява новата програма за 2021–2027 г. с решение от 22 ноември 2022 г. (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) Над 23 млн. евро, около 60% от бюджета по наше изчисление, отиват за интегрирано териториално развитие, където изрично е посочен туризмът. Културното наследство не е отделен приоритет на страницата на програмата. По наша преценка затова съвместен културен проект има по-добър шанс, ако е свързан с туризма в граничния регион.

EUNIC Сърбия и българското присъствие

Клъстерът EUNIC в Сърбия съществува от 2007 г. В него членуват национални културни институти и посолства, а Делегацията на ЕС също е член (Фондация „Нови Сад 2022“). Сред по-големите институти са Гьоте-институтът и Институт „Сервантес“. Освен Европейската нощ на литературата клъстерът организира и програми за артистични резиденции.

Българска институция в списъка няма, макар съседни държави като Гърция и Унгария да присъстват със свои фондации и институти (Фондация „Нови Сад 2022“). Повече за мрежата има в материала Културната дипломация е в центъра на външните отношения на ЕС.

Културно-информационният център „Босилеград“ показва, че българската културна работа в Сърбия се опира повече на общността. През октомври 2024 г. той отбелязва 26 години (БТА). С помощта на центъра стотици младежи завършват български университети, а над 3000 души получават българско гражданство. Безплатните уроци по пиано за деца се плащат по програма на българското външно министерство.

Българската общност в Сърбия като публика

Преброяването от 2022 г. отчита 12 918 българи, от които 6984 мъже и 5934 жени (Републиканска статистическа служба на Сърбия). По наше изчисление това са 0,19% от 6 647 003 жители на страната. Спрямо 2011 г. общността намалява с около 30% (БТА).

Свиването на общността е довод за проекти, насочени и към по-широка сръбска публика. Киното вече има такава регионална рамка, пример за което са Дните на киното на Югоизточна Европа. Регистър на общностите зад граница има в раздела Български културни организации в чужбина.

Къде се кандидатства за съвместни проекти със Сърбия

Трансграничната програма покрива шест български области, от Видин на север до Кюстендил на юг (Министерство на регионалното развитие и благоустройството). От сръбска страна в нея са седем окръга, сред тях Пиротски и Пчински. Поканите се публикуват на сайта на програмата към МРРБ.

Сръбските организации участват в „Творческа Европа“ при условията за асоциираните държави (Фонд за европейски въпроси и развитие на АП Войводина). Достъпът им до аудиовизуалното направление МЕДИА от самото начало зависи от съгласуването на сръбското медийно законодателство с правото на ЕС (Делегация на ЕС в Сърбия). Преглед на другите източници на средства има в страницата Финансиране на културната дипломация и международните проекти.

Окончателните резултати от вота към 26 октомври още не са обявени, а за състава на правителството няма информация (Telegraf.rs, Euronews). Партньорите, които искат да се позоват на новите институции в проектни документи, трябва първо да изчакат тези резултати.