„Силата на гражданското общество“: изложба за съдбата на евреите в България, 1940–1944

Изложбата „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България, 1940–1944 г.“ разказва за четири години, в които България, съюзница на Германия, приема антиеврейски закони, предава на германците евреите от земите, които администрира, но не допуска изпращането на евреите от старите си предели в лагерите на смъртта. Изложбата разказва и двете части от тази история.

Какво представлява изложбата

Експозицията се състои от 21 пана с фотографии, факсимилета на документи и текст. Те проследяват какво се случва на международната сцена, каква е позицията на официалните власти и как отговарят българските граждани. Изложбата е реализирана със съдействието на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Премиерата е на 26 ноември 2008 г. в сградата на Министерството на външните работи в София, пред дипломати, представители на еврейската общност и изследователи. При откриването концепцията е представена с мисълта, че това не е разказ за добри и лоши народи, а за добри и лоши решения и техните последици. Пътуващото копие е част от програмата на Държавния културен институт към министъра на външните работи.

Рамката: закони, съюз и нови територии

Антиеврейското законодателство в България започва през лятото на 1940 г. и според американския Мемориален музей на Холокоста изключва евреите от държавната служба, ограничава местожителството и професиите им и забранява браковете между евреи и неевреи. Законът за защита на нацията е подписан от цар Борис III на 15 януари 1941 г. Яд Вашем добавя към него специалния данък за евреите, задължението да носят жълта звезда и мобилизирането на мъжете за принудителен труд.

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а през април получава от Германия разрешение да окупира по-голямата част от гръцка Тракия, югославска Македония и Пиротско. През август 1942 г. е създадено Комисарство по еврейските въпроси.

Март 1943 г.: две съдби едновременно

През февруари 1943 г. правителството се съгласява да депортира 20 000 евреи. Тъй като в Тракия и Македония такива няма толкова, разликата от около 6000 души трябвало да се попълни от самата България, а първата група била предвидена от Кюстендил.

През март 1943 г. българската полиция и армейски части арестуват всички евреи във Вардарска Македония, в Беломорска Тракия и в Пиротско. По Яд Вашем арестите започват на 4 март, а задържаните са настанени в два лагера. Тракийските евреи са откарани във вагони, с български полицейски конвой, до Лом, предадени на германците и по Дунав и през Виена изпратени в Треблинка. Македонските евреи са депортирани по суша, също към Треблинка. Яд Вашем посочва 11 370 депортирани, Декларацията на Народното събрание от 2013 г. и Just Security – 11 343, американският музей – „над 11 000“. Последният транспорт тръгва на 29 март 1943 г.

Междувременно слуховете за плана стигат до Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание. Той заминава за Кюстендил, а на 17 март 1943 г. изпраща протестно писмо до министър-председателя, подписано от 42-ма депутати. На 23 март в партийната група само 30 от подписалите остават при позицията си, а на 30 март Пешев е принуден да се откаже от поста. Протестът обаче намира отзвук сред други политици и духовници. На 24 май 1943 г. планът за депортиране на около 48 000 евреи от България е отменен.

Това не означава, че евреите в старите предели са оцелели без загуби. В края на май 1943 г. евреите от София са изселени в провинцията, много от тях са изпратени в трудови лагери, а сметките им са блокирани още от 1941 г. и впоследствие иззети.

Как се оценява това днес

Декларацията на 41-вото Народно събрание от 8 март 2013 г. определя спасяването през 1943 г. като забележително събитие, което показва човечността на българския народ, и отдава почит на 43-ма депутати, начело с Пешев. В същия текст се казва, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, „под германска юрисдикция“, и се изразява съжаление, че местната българска администрация не е могла да го спре. Яд Вашем и американският музей описват случилото се по друг начин: българско правителство и българска полиция арестуват евреите, а българските власти ги предават на германците.

Историците спорят за ролята на царя. В писмо до „Ню Йорк таймс“ от 1993 г. Йехуда Бауер говори за „малко вероятен съюз“ между цар Борис III, църквата, дейци от фашисткия елит и нелегалните комунисти и социалисти, който спасява евреите от старите предели. В есе от 2023 г. Менахем Розенсафт пише в Just Security, че числата 48 000 и 11 343 не бива да се разделят.

Къде е показвана изложбата

До 2012 г. тя има над 30 представяния на три континента. Част от показванията по данни на Държавния културен институт:

През 2018 г. Държавна агенция „Архиви“ показа за първи път документи за обикновени българи, спасявали евреи. Те са сред 20-те българи, удостоени от Яд Вашем с титлата праведници на народите.

Документите са и онлайн. Сайтът „Еврейската общност в България“ на агенцията съдържа материали за законодателството от 1939–1944 г., включително антиеврейските закони, за реакцията срещу тях – от Централната консистория и Светия синод до граждански сдружения и политически организации – и за хората, спасявали евреи, сред които и дипломати, издавали транзитни визи.