Делото на учениците на Кирил и Методий в средновековна България

Азбуката, която Константин-Кирил и Методий създават за славяните, оцелява не във Великоморавия, където е изпратена първо, а в България. Това става благодарение на шепа техни ученици, прогонени от Моравия след смъртта на Методий. В България те намират владетел, който иска точно тях, и за няколко години изграждат две книжовни средища – в Плиска и Преслав на североизток и в Охрид на югозапад.

Кои са учениците

Средновековните жития назовават петима „избрани“ сред помощниците на двамата братя: Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава. През 868 г. в Рим Горазд, Климент и Наум са ръкоположени за свещеници, а Ангеларий и Сава – за дякони.

Горазд е родом от Великоморавия. Преди да почине на 6 април 885 г., Методий го посочва за свой наследник. Папата обаче не потвърждава избора, а моравската църква минава под властта на Вихинг, епископ на Нитра и противник на славянското богослужение.

Изгонването от Моравия

Последват гонения. Срещу учениците на Методий, около двеста свещеници и дякони, се обръща държавната власт. Едни са продадени в робство, други са бити и прогонени, а водачите са хвърлени в затвора. Охридският архиепископ Теофилакт, автор на „Пространното житие“ на Климент, назовава петима от затворените: Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.

След затвора Климент, Наум и Ангеларий са изведени до Дунав. По житието те преминават реката на сал от три липови дървета и през зимата на 885–886 г. стигат до Белград, който тогава е българско владение. Наместникът на княз Борис I ги изпраща в столицата Плиска.

В Плиска при княз Борис

В Плиска гостите са настанени в домовете на местни велможи и често се срещат с княза и съветниците му. Причината за този прием е политическа. След покръстването Византия очаква всеки владетел, приел нейната вяра, да признава духовната власт на Константинопол и поне на теория – първенството на императора. Църква на собствения език на народа и местни свещеници дават на България път да приеме християнството, без да изгуби културната си самостоятелност.

Тримата скоро се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането си. Наум остава в Плиска и полага основите на книжовното средище, което днес наричаме Преславска книжовна школа. Климент около 886 г. е изпратен на югозапад.

Климент в Кутмичевица

Кутмичевица е област около Охридското и Преспанското езеро, която вероятно стига на запад до Адриатическо море. Борис я поверява на управителя Домета, а Климент изпраща там като учител с широки права. Той получава места за почивка в Девол, Главеница и Охрид.

През следващите седем години, от 886 до 893 г., Климент проповядва и учи, а най-способните си ученици подготвя за свещеници. Според Теофилакт за тези години учениците му стават 3500 души. В Охрид Климент основава манастир „Св. Пантелеймон“, който става главното място за обучение на местното духовенство. Тук е началото на Охридската книжовна школа.

Повратът от 893 г.

През 889 г. Борис оставя престола на сина си Владимир Расате, който подкрепя връщането към езичеството. През 893 г. Борис се връща и свиква събор в Плиска. Съборът решава старобългарският език да замени гръцкия в църквата и управлението, столицата да се премести в Преслав, а владетел да стане третият син на Борис – Симеон.

Скоро след това Симеон назначава Климент за епископ. Теофилакт пише, че така Климент става „пръв епископ на български език“. Климент умира през 916 г.

На мястото на Климент в Охрид е изпратен Наум. Той работи там от 893 до 910 г. и основава манастир на брега на Охридското езеро, който по-късно носи неговото име.

Двете школи

Преславската книжовна школа е основана от Борис в Плиска около 885–886 г. и след 893 г. се премества в новата столица Преслав. Тя е най-важното книжовно средище на славянския свят до опожаряването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхи през 971 г. В нея работят Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Там, през 890-те години, е създадена кирилицата. Оригинални ръкописи от школата не са запазени: текстовете ѝ са известни от по-късни преписи, правени главно в Киевска Русия.

Охридската книжовна школа дълго остава вярна на по-старата азбука. Тя използва глаголицата до XII в., макар кирилицата да навлиза в употреба още през 890-те години. Между 990 и 1015 г. Охрид е столица на българското царство и седалище на патриаршията.

Седмочислениците

Двамата братя и петимата им най-известни ученици църквата почита заедно като светите Седмочисленици. Култът към тях вероятно е утвърден през първата половина на XIII в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан. За някои от учениците почти нищо не е известно: за Ангеларий няма запазено житие, а сведенията за него са толкова оскъдни, че някои автори се съмняват дали е реална историческа личност.

Къде да видите темата

Историята на азбуката е в основата на няколко пътуващи изложби: „Кирилската азбука“, която започва от защитата на славянската азбука пред папа Адриан II през 867 г., и „Св. Климент Охридски – ученик и учител“ за пътя на Климент от Моравия до Охрид. Други изложби на тази тема са в раздела Пътуващи експозиции.