„Ортодокс“: фотоизложба за живота в Зографския манастир на Атон

„Ортодокс“ е фотоизложба на Александър Михайлов, посветена на ежедневието в манастира „Св. Георги Зограф“ на Света гора (Атон) – единствения български манастир там. Снимките са направени специално за Държавния културен институт към министъра на външните работи, който ги включва в програмата „Пътуващи експозиции“.

Снимки от място, където снимането не е желано

Авторът описва изложбата като документален и експресивен разказ в образи за живота и духа в манастира. Според него зад манастирските стени се пази анонимна скромност и фотографирането не е желателно, защото се смята за суета. След няколко посещения той печели доверието на част от монасите и му е позволено да заснеме моменти от живота им. Фотографът разказва още, че камерата му е нарушила покоя в криптата на манастира, че е докоснал автентични средновековни документи и е видял картини, рисувани преди столетия върху фасадите на сградите.

Двадесет и двете фотографии са показани за първи път пред публика на 31 януари 2013 г. в галерия „Мисията“ в София. Изложбата е била отворена за посетители до 20 февруари. В откриването участва и председателят на управителния съвет на Ефория „Зограф“, който разказва за историята на българската светиня на Атон и за връзката ѝ със съвременното българско общество.

Света гора накратко

Атон е най-източният от трите полуострова на Халкидики в Северна Гърция. Територията, която според ЮНЕСКО е малко над 33 000 хектара, е покрита с гори и осеяна с двадесет манастира и техните зависими обители. Монашеската област е самоуправляваща се още от византийско време, а първата ѝ устройствена грамота е подписана през 972 г. от император Йоан I Цимисхий. Достъпът е забранен за жени.

ЮНЕСКО описва Атон и като художествен център. Манастирите, в които живеят около 1400 монаси, пазят шедьоври на стенописа от храма Протатон (около 1290 г.) до Великата лавра (1560 г.), преносими икони, ръкописи с миниатюри и ценности от злато и бродерия. Светогорската живописна школа влияе върху историята на православното изкуство, а планът на светогорските манастири е възприет чак в Русия.

Точната дата на появата на монашеството на Атон не е известна. Първите данни за аскети, които се заселват на полуострова, са от VII век, а през 885 г. император Василий I го обявява за монашеско средище. Първият манастир – Великата лавра – е основан през 962–963 г. от св. Атанасий Трапезундски. От двадесетте манастира седемнадесет са гръцки, а останалите три са руски, сръбски и българският „Св. Георги Зограф“, който е девети в светогорската йерархия.

Зографският манастир

Най-ранното известно писмено свидетелство за Зограф е от 980 г. Преданието разказва, че манастирът е основан през 919 г. от трима братя от Охрид. Името му идва от иконата на св. Георги, която според преданието се е изобразила сама върху приготвената дъска – оттам и името „Зограф“. Същата легенда е припомнена и в историческата справка към изложбата.

През Средновековието манастирът получава подкрепа от български владетели като Иван Асен II и Иван Александър. В библиотеката му се пазят 388 ръкописа на църковнославянски и 126 на гръцки, около 10 000 печатни книги, както и ръкописът на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Тук са открити и две средновековни български грамоти – Зографската и Рилската.

След София – Никозия

След откриването в София изложбата гостува в Кипър. На 30 май 2018 г. в старата сграда на Архиепископията в Никозия фотоизложбата е открита заедно с лекция за ранната християнска архитектура и изкуство по българското Черноморие. Събитието е организирано със съдействието на Обществото за кипърски изследвания, а експозицията остава до 30 август.