Софийска градска художествена галерия
Софийската градска художествена галерия, основана през 1928 г.: над 23 000 творби в четири фонда, сградата на бившето казино, филиалите и как да я намерите.

Софийската градска художествена галерия (СГХГ) е столичен музей на българското изобразително изкуство от края на XIX век до днес. Колекцията ѝ наброява над 23 000 творби в четири отдела: живопис, скулптура, графика, съвременно изкуство и фотография. Част от скулптурите са подредени на открито в Градската градина.
От градски музей до галерия
Началото е през 1928 г. Тогава кметът на София генерал Владимир Вазов издава заповед за комисия, която да предложи как да се създаде Столичен общински музей. Замислен е с три отдела: музей, библиотека и архив. Картинната галерия е само част от него, а колекционирането на творби започва през 1929 г., най-често платна на софийски художници и произведения за историята и съвремието на града.
Самостоятелна институция галерията става по-късно и по-трудно. През 1948 г. част от художествения ѝ фонд преминава към новата Национална художествена галерия. През октомври 1952 г. решение на Столичната община обявява Музея за история на София и Градската галерия за отделни институции. Следват години без собствена сграда. До средата на 60-те колекцията е показвана в зала на улица „Левски“. След като залата е разрушена, творбите гостуват в различни градове.
Сградата на казиното
Свое пространство галерията получава през 1973 г. в бившето Градско казино на улица „Гурко“ и отваря врати през 1977 г. Казиното е открито през 1908 г. по проект на архитект Наум Торбов. След бомбардировките от Втората световна война е възстановено през 1948 г. с помощта на студенти и художници от Националната художествена академия, а после е използвано от Съюза на българските художници като изложбена зала. След ново разширяване между 1973 и 1976 г. преминава към галерията. Днес сградата е архитектурен паметник на културата от местно значение.
Какво съхранява колекцията
Първата подредба от 1977 г. показва творби от 20-те до 80-те години на XX век, а към средата на 70-те фондът е 2 607 произведения. Днес сбирката проследява пътя от първите академично образовани художници преди и след Освобождението през импресионизма, символизма и сецесиона до промените през 30-те години. Особено богато са представени 70-те и 80-те. Фондът за съвременно изкуство и фотография е най-новият и е основан през 2004 г.
Две линии минават през колекцията от самото начало: творби за града и портрети на личности от интелигенцията и обществения живот. През 2008 г. галерията показва над 200 художнически автопортрета от собствените си фондове. Проектът „Възможната история“ (2012 – 2013) е изграден изцяло върху тази колекция и е първият опит за ново прочитане на историята на изкуството след 1989 г.
Попълването не е равномерно. От 1991 до 2007 г. музеят няма бюджет за откупки и разчита на дарения. От 2007 г. Столичната община отново отпуска ежегодно средства. През 2022 г. фондовете получават 13 откупки и дарение от 370 творби.
Филиали и дейност
Към галерията има два малки музея. Единият е галерия „Васка Емануилова“, открита през 2006 г.; тя пази 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела. Другият е галерия-музей „Дечко Узунов“, филиал от ноември 2016 г.
Освен изложбите галерията издава каталози, дигитализира и каталогизира колекцията си, води беседи и лекции, представя книги и организира класически и джаз концерти.
Къде да я намерите
Сайтът sghg.bg има раздели за текущите и минали изложби, за всеки от четирите фонда с избрани творби, за историята и сградата, както и английска версия. Там са и каталозите и информацията за посещение.
Източници
Още по темата
- Регистър на художествения фонд на МВнР – какво се води и как се търси
- Художественият фонд в българските мисии – къде са картините и какво казват за дипломацията
- „Пролетен пейзаж“ на Константин Щъркелов – царят на акварела във фонда на МВнР
- „Покривите на София“: фотоизложба на Бистра Бошнакова за града отгоре
Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.