Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Софийският университет, първото българско висше училище: как започва през 1888 г., кои са 16-те му факултета, какви културни центрове има и как да го намерите.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото българско висше училище. Той се определя като основен национален център за висше образование, наука и култура, а в историята му университетът вижда продължение на многовековната българска образователна традиция.
Как започва
През 1880 г. министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за закон, който предвижда откриването на българско висше училище (университет). Реалното начало е през 1887 г., когато министърът на просветата издава наредба за педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Занятията започват на 1 октомври 1888 г. На 8 декември същата година Народното събрание приема закон, който превръща класа във Висше училище, обнародван с указ № 159 от 1 януари 1889 г. Първоначално е предвидено само историко-филологическо отделение. Другите се добавят последователно, а нов закон от 1894 г. преобразува училището в университет с три факултета:
| Година | Факултет |
|---|---|
| 1888 | историко-филологически |
| 1889/90 | физико-математически |
| 1892 | юридически |
От 1918 до 1923 г. се добавят медицински, агрономо-лесовъден, богословски и ветеринарномедицински факултет. През 1938 г. университетът има 7 факултета, 72 института, клиники и семинари, голям библиотечен фонд и собствено научно списание. Между 1947 и 1952 г. с поредица закони част от факултетите и институтите са отделени и стават основа на други висши училища, като Висшия икономически институт и Медицинската академия. Част от тях по-късно се връщат.
Днес
Според университета днес той е най-големият и най-престижният образователен и научен център в страната. Сайтът изброява 16 факултета: по история, философия, класически и нови филологии, славянски филологии, право, педагогика, науки за образованието и изкуствата, журналистика и масова комуникация, богословие, икономика и бизнес администрация, математика и информатика, физика, химия и фармация, биология, геология и география, медицина. Основната сграда е на булевард „Цар Освободител“, а факултетите по математика и информатика, физика, химия, биология, журналистика, богословие и икономика са в кампуси из София.
Ректоратът е построен най-вече със средства на братята Евлогий и Христо Георгиеви. Според Уикипедия проектът е на френския архитект Жан Бреасон, спечелил конкурса през 1906 г., а Йордан Миланов го преработва. Строежът започва през 1924 г., а сградата е открита на 16 декември 1934 г.
Културни и научни центрове
Освен учебната си дейност университетът има над двайсет центъра. Към културната му работа са например Културният център на Софийския университет, Центърът за източни езици и култури, Центърът за корейски изследвания, Институтът „Конфуций“, Центърът за археометрия с лаборатория за реставрация и консервация и Центърът за изследване на религиите. С ръкописно наследство работи Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, основан през 1986 г. На честването на 40-годишнината му през юни 2026 г. ректорът отбеляза, че Софийският университет е сред малкото университети със собствена сбирка от средновековни ръкописи. В структурата му са и музеи, като Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми.
За чуждестранни студенти и преподаватели университетът има отдел „Международни отношения“, програма за международни студенти и мобилност по „Еразъм“.
Къде да го намерите
Сайтът uni-sofia.bg е на български и английски. В него са факултетите, катедрите, центровете, приемът, учебните програми, академичният календар и новините.
Източници
Още по темата
Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.