Български медии в чужбина и новините за общностите през 2026 г.

Български медии в чужбина излизат поне в 22 държави (БТА). На 19 и 20 октомври 2026 г. редакторите им се събраха за двадесет и първи път, този път в Будапеща и Естергом, а 32 българоезични издания и предавания бяха представени от 47 журналисти (БТА). Публиката им се разпределя все по-неравномерно. За две години българските граждани в Нидерландия са станали от 54 918 на 62 871, а в Испания са намалели от 115 222 на 109 604 (Евростат).

Къде живеят читателите на българските издания

Германия остава най-голямата българска общност в ЕС. Към 1 януари 2025 г. там живеят 362 421 български граждани, над три пъти повече от Испания (Евростат). В седемте държави от таблицата живеят общо 700 462 души, тоест по един на всеки девет български граждани в България, по наше изчисление по данни на Евростат. Редът за Германия има прекъсване през 2023 г., а данните за Франция са предварителни, затова малките промени в тези две държави трябва да се четат внимателно.

Нидерландия расте най-бързо, с 14,5% за две години (Евростат). Испания и Италия губят между 4 и 5%, по наше изчисление. Таблицата на Евростат обаче не показва цялата картина. За Гърция, Полша, Дания, Хърватия, Швейцария и Обединеното кралство в нея няма стойности. Затова общностите в тези държави се търсят по други пътища. Организациите и медиите във Великобритания например са събрани на страницата за българските организации във Великобритания.

Колко са българските медии в чужбина

През 2022 г. изложбата на БТА показа 45 медии от 22 държави от всички континенти без Африка и Антарктида (БТА). Тогава най-дълго излизащото от тях имаше зад гърба си около половин век, а най-новото беше на една година. В срещата през 2026 г. се включиха присъствено и онлайн участници от 25 държави, сред тях и България, а също и две медийни асоциации (БТА).

Двете числа не бива да се сравняват като поредица. Първото е подбор за изложба, второто е броят на участниците в една среща, така че разликата между 45 и 32 не показва, че изданията са намалели (БТА). Публичен пълен регистър на българоезичните медии зад граница не открихме. Това е най-голямата празнина по темата.

Откъде научават новините българите

Национално представително изследване, публикувано от СЕМ, показва, че телевизията е източник на информация за 58,9% от анкетираните (Съвет за електронни медии (изследване на социологическа агенция „Мяра“)). Социалните мрежи следват с 37%, а хартиените вестници са едва 6,8%. При хората под 25 години е обратното. Около 20% от тях посочват телевизията, а над 70% социалните мрежи.

Изследването е проведено в България, но хората отнасят навиците си и в чужбина. През 2025 г. 67% от жителите на ЕС участват в социални мрежи, а 82% използват приложения за съобщения (Евростат). Изводът ни за общностните издания е, че медия, която излиза само на хартия, почти не достига до по-младите. Издание с група в приложение за съобщения или страница в социална мрежа ги достига директно (Съвет за електронни медии (изследване на социологическа агенция „Мяра“)). Който търси новини от всички медии на едно място, обикновено попада на агрегатори от България, а не на изданието на собствената си общност.

Доверието като слабо място

През 2026 г. само 21% от анкетираните в България се доверяват на новините. Това е с 5 пункта по-малко от предходната година, при средно 37% за всички изследвани пазари (Reuters Institute for the Study of Journalism). Цели 60% понякога или често избягват новините, а за новини онлайн плащат 9%. Обществените БНТ и БНР остават медиите с най-голямо доверие. Изследването за СЕМ показва подобна картина: 65,6% вярват повече на българските медии, отколкото на чуждестранните (Съвет за електронни медии (изследване на социологическа агенция „Мяра“)).

В Будапеща спадащото доверие беше определено като основен проблем за медиите навсякъде (БТА). Изданията зад граница усещат това и финансово. Щом дори в България само 9% плащат за новини, общностната медия рядко може да се издържа от абонаменти (Reuters Institute for the Study of Journalism). На срещата прозвуча и разликата между общности с помощ от местната власт, какъвто е случаят в Унгария, и такива, които се крепят единствено на доброволен труд.

Ролята на местните издания за интеграцията

Малка общност също може да има дълговечна медия. В Унгария живеят 741 български граждани, а двуезичното списание „Хемус“ там става на 35 години (Евростат, БТА). Това число обхваща само хората с българско гражданство, без потомците с унгарски паспорт. Вестник „Български вести“ от Унгария беше отличен на форума за работата си по представянето на българската култура.

Двуезичното издание помага по два начина. На децата то запазва българския език, а на съседите представя общността на техния език, и така работи пряко за интеграцията. Изложбата на БТА показа и колко крехки са тези медии. Там беше показан и броят на „Роден край“, издаден в Одеса като последен преди началото на войната, а в Хърватия дълго време „Родна реч“ е била единствената българска медия (БТА). Ако единствената медия в една държава спре, общността остава без собствен глас.

Асоциация на българските медии по света е още идея

Мнозина търсят такава организация по име. В отчета на БТА от октомври 2026 г. тя фигурира само като предложение. Участниците в срещата подкрепиха замисъла за обща асоциация, която да обедини изданията на българската диаспора (БТА). Форумът събра две медийни асоциации, но източникът не говори за обща структура, която да обхваща всички издания. Беше отправен и призив за по-тясно сътрудничество между редакциите и за съвместни прояви в културата.

Как да намерите българска медия в своята държава

Най-сигурната отправна точка е местната общност. Неделните училища и църковните общини обикновено знаят кое издание още излиза. Страниците ни за Канада и Германия събират тези контакти, а общият преглед е в раздела за българските културни организации в чужбина.

Преди да се доверите на дадено издание, вижте кога е обновено за последно и дали посочва източник за новините от България. Добър ориентир е и участието в световната среща, защото БТА публикува кои медии са били там (БТА). Таблицата на Евростат с броя на българите по държави е публична и е обновена на 9 юли 2026 г. (Евростат).