Изкуство и дипломация – какво се знае за ролята на картините в доверието

Изкуство и дипломация се срещат най-често в залата на посолството, но измерими данни за влиянието им върху доверието между държавите почти няма.

Източник: МВнР (Министерство на външните работи на Република България); Art in Embassies (Art in Embassies, Държавен департамент на САЩ); Европейски парламент (Европейски парламент, Законодателна обсерватория); a2ru (a2ru); Culture in External Relations (Culture in External Relations).

Какво има в колекцията на МВнР

Колекцията на министерството наброява над 3000 произведения, сред тях скулптури и картини, а творбите идват от посолства и от служебни помещения (Министерство на външните работи на Република България). Изложбата „Дипломация и изкуство“ показва малка част от тях. Откри я на 19 септември 2019 г. тогавашната външна министърка Екатерина Захариева в галерия „Академия“ на Националната художествена академия по повод 140-годишнината на ведомството.

Сред авторите са Петър Морозов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Пенчо Балкански, Дечко Узунов, Димитър Казаков, Димитър Киров и Светлин Русев (Министерство на външните работи на Република България). Изложбата проследява и историята на първите ордени след 1878 г. и на банкнотите и монетите, изработени по поръчка на БНБ. По-подробно за този формат пишем в материала за изложбите на МВнР.

Откога посолствата използват картини като инструмент

Американският пример е най-добре документиран. Президентът Джон Кенеди формално учредява Art in Embassies като правителствена програма през 1963 г., а корените ѝ са около десет години по-рано, когато Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк организира изложба в резиденцията на посланика в Норвегия (Art in Embassies, Държавен департамент на САЩ). Целта е добра воля в чужбина чрез временни изложби в посолства и резиденции, често с художници от приемащата страна до американските.

От 2000 г. програмата купува и творби за постоянно излагане в новопостроени мисии (Art in Embassies, Държавен департамент на САЩ). Доклад от 2009 г. отчита около 4,5 млн. долара годишно за такива покупки, а за посолството в Пекин разходът от 800 000 долара е дал творби с оценена стойност около 30 милиона долара. Пресметнато по данни на Art in Embassies, оценката е около 37,5 пъти над вложеното. Това е пазарна стойност на колекцията, не мярка за доверие, и двете не бива да се смесват.

Как ЕС поставя културата във външната си политика

Съвместното съобщение на Комисията и върховния представител от 8 юни 2016 г. предлага стратегия за международни културни отношения (Европейски парламент, Законодателна обсерватория). В основата му са правата на човека, многообразието и междукултурният диалог, при спазване на субсидиарността и взаимното допълване на политиките. Една от трите посоки е именно диалогът за мирни отношения между общностите, включително чрез инструмента за стабилност и мир.

Платформата за културна дипломация е създадена през февруари 2016 г. и се финансира от Инструмента за партньорство (Европейски парламент, Законодателна обсерватория). Тя консултира по културна политика, свързва участници и води дейности с държавите членки и делегациите на ЕС. За рамката вижте и страницата към стратегията на ЕС.

Доказано ли е, че изкуството изгражда доверие?

Не е доказано в данните, които успяхме да отворим. Изследователите от King's College London Мелиса Нисбет и Джеймс Дьосер проучват как мисиите към ООН в Женева използват изкуството и интервюират дипломати и служители на секретариата (a2ru, Culture in External Relations). Авторите отбелязват, че публикуваните академични изследвания, които критично оценяват ефекта от културната дипломация, са малко.

Проучването задава и въпроса дали културата трябва изобщо да служи на дипломатическа цел (Culture in External Relations). Страниците, до които стигнахме, не публикуват самите констатации, а препращат към пълния доклад (a2ru). Затова не твърдим какво е показало то.

Какво не казват източниците

Наш извод е, че всички цитирани числа са входни. Броят творби (Министерство на външните работи на Република България), годишните бюджети и оценките (Art in Embassies, Държавен департамент на САЩ) и датите на документите (Европейски парламент, Законодателна обсерватория) описват какво държавата вкарва в тази дейност. Нито един от тях не следи изход като по-лесна среща, по-бърза договорка или по-висока обществена нагласа. Така картината в приемната остава част от протокола, а не доказан фактор за сигурността.

Има и разлика в смисъла. Различните цели означават, че едно общо мерило за успех трудно би им съответствало.

Какво може да провери читателят

Заявките за конкретна среща на високо равнище, подарък или картина във фоновия кадър се проверяват по официален протокол или съобщение на МВнР, не по преразкази. По темата за среща между Радев и Бейкър не открихме страница, която да отворим и цитираме, затова не я разглеждаме.

За самата колекция най-полезни са страниците на министерството и съпътстващите изложби (Министерство на външните работи на Република България).