Държавна гаранция за експонати при изложби в чужбина

Когато ценни български експонати заминават временно за изложба в чужбина, държавната гаранция за експонати е записана в един-единствен член от закона: чл. 22 от Закона за закрила и развитие на културата, обнародван в ДВ бр. 50 от 1999 г. (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)). Гаранцията се поема от държавата чрез Министерството на финансите. Останалото, от застрахователните условия до транспорта, зависи от договора между музея-собственик и приемащата институция.

Държавна гаранция за експонати в чл. 22

Текстът на чл. 22, ал. 1 е кратък. Той казва, че при временен износ на ценни експонати от културно-историческото наследство и изкуствата, с цел да се популяризира националната култура, гаранцията се поема от държавата чрез Министерството на финансите (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)).

Законът не описва размер на покритието, не изброява рисковете и не говори за застрахователна премия. Затова не бива да се тълкува като готова застраховка, а като рамка, която позволява държавата да застане зад конкретна изложба (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)).

Кой решава и по какъв ред

Решението не е общо. Според чл. 22, ал. 2, редакция от ДВ бр. 28 и бр. 93 от 2005 г., то се взема за всеки отделен случай от Министерския съвет по предложение на министъра на културата (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)).

Следва, че организаторът не се обръща направо към Министерството на финансите. Първата стъпка е предложение през Министерството на културата, а второто условие е решение на правителството. Това е наш извод от реда в закона и той означава, че срокът за такова решение трябва да се предвиди още при планирането на изложбата (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)).

Какво още урежда законът около изложбите

Освен гаранцията законът урежда и приход към националния фонд, свързан с изложбите. Разпоредбите, които прочетох в публикувания текст, са тези.

Източник: Закон за закрила и развитие на културата, текст, публикуван от ICNL (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата))

Точката от чл. 31 е в редакцията от ДВ бр. 19 от 2009 г. (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)). Проверете действащата редакция в Държавен вестник, преди да я цитирате, защото публикуваният текст може да не съдържа по-късните изменения.

Гаранционен фонд или гаранция по закона

Търсенето „гаранционен фонд“ често води до очакване за отделен фонд, от който се плащат щетите по изложбите. В прочетения текст на закона такъв фонд няма. Гаранцията се поема от държавата чрез Министерството на финансите, а фондът, който се споменава, е Национален фонд „Култура“ и той получава средства от наема, а не изплаща обезщетения (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)).

Това е различие, което си струва да се помни при справки. Гаранцията е решение по конкретна изложба, а фондът е приход от нея.

Какво проверява организаторът преди изложбата

Законът препраща за износа на движими културни ценности към Закона за културното наследство, който не е в текста, до който стигнах (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)). Затова разрешителният режим за износ се проверява там, не в закона за културата.

Практическият ред, който следва от прочетеното, е такъв. Първо се уточнява дали изложбата попада в обхвата на чл. 22, тоест дали е за популяризиране на националната култура (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)). После музеят-собственик и Министерството на културата подготвят предложението, а след решението на Министерския съвет се уточняват договорът и наемът, върху който се смята вноската към фонда. Редът е наша реконструкция от текста на закона, а не официално ръководство.

Как го решават други държави и ЕС

Във Великобритания Government Indemnity Scheme е безплатна алтернатива на търговската застраховка. Покрива обекти, показвани публично в страната, включително заети от частни собственици и други институции (GOV.UK). Обхваща превоза до и от мястото, съхранението, монтажа, показването и демонтажа. Схемата спестява на музеите и галериите около 15 милиона паунда годишно.

Разликата е в начина. Британската схема е постоянен механизъм с заявления, а българският чл. 22 изисква решение за всеки случай (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата), GOV.UK).

На европейско ниво проблемът е признат отдавна. През 2011–2012 г. по Работния план за културата 2011–2014 е направено проучване на оценяването на произведения за заемане и даване назаем (Culture Action Europe). Експертна група представи през септември 2012 г. доклад и набор от инструменти за по-евтино заемане между държавите членки (On the Move). Докладът обхваща четири теми: схеми за държавна гаранция и споделена отговорност, оценяване, оценка на риска и транспорт.

Изложби като „Гутенберг и славянският свят“ и „Светлината на буквите“ показват колко различни са профилите на материалите, които пътуват. За тях може да се чете повече в раздела с пътуващите експозиции, а за институциите, които стоят зад тях, в материала за българската културна дипломация.

Какво остава за наблюдение

Две числа са удобна отправна точка. Британската схема спестява на сектора около 15 милиона паунда годишно (GOV.UK), а българският закон връзва изложбите в чужбина с вноска от 10% от наема на държавните експонати (ICNL (текст на Закона за закрила и развитие на културата)). Дали България ще премине от решение за всеки случай към постоянна схема като европейските, не личи от прочетените източници и остава за следене в законодателството и в работата на европейските експертни групи.