Президентски избори 2026 и културата — какво обещават Йотова и Гюров

В президентските избори 2026 културата влезе най-ясно чрез идеята на Илияна Йотова за български културен институт. Тя я представи пред сънародници в Ню Йорк през септември (БНТ Новини). Тогава тя заяви, че от 27-те държави в ЕС само България няма такава институция. Първият тур на 25 октомври изпрати нея и Андрей Гюров на балотаж на 1 ноември. При 99,94% обработени протоколи двойката Йотова–Вълчев имаше 34,76%, а Гюров–Кандев 31,94% (News.bg).

Културата в президентските избори 2026 след първия тур

Двете водещи двойки са издигнати от инициативни комитети, а не пряко от партии (News.bg, БТА). Йотова и Кирил Вълчев описват бъдещия Национален културен институт в чужбина като средище за българите зад граница (Стандарт). Вълчев защитава и идеята за закон за българския език, който според него Конституцията вече предвижда. На Йотова се приписва и популяризирането на кирилицата чрез международни форуми.

Младежката линия в тяхната платформа е по-конкретна. Те предлагат консултативен съвет за младежки стратегии към президентството и младежка визия за развитието на страната до 2032 г. (Стандарт).

Публичните послания на Гюров засягат културата по-общо. В изборния ден той говори за България, „европейска, свободна и горда“, която гледа напред (Euronews България). Затова за неговите културни приоритети по-сигурно говорят действията му като служебен премиер от 19 февруари 2026 г. (БТА). Отделен културен раздел в материалите на кампанията не открихме. Така двете кандидатури се сравняват по различни видове данни: при Йотова това са обещания, а при Гюров са конкретни правителствени решения.

Как гласуваха българите в чужбина

Представянето на България в чужбина засяга най-пряко общностите зад граница. Затова отделяме вота в секциите извън страната.

Извън страната Гюров получава 36 681 гласа, а Йотова 18 402 (Сега). По наше изчисление по данни на „Сега“ това означава около 80 хил. отчетени гласа зад граница към този момент и почти двойно повече гласове за Гюров. Той води във всички страни от ЕС без Кипър, както и във Великобритания, САЩ и Канада. Йотова е първа в Турция, Северна Македония, Молдова, Албания и Кипър.

За културната дипломация разликата е практическа. Който и да спечели, ще работи с общности, които са гласували различно, например в Германия и в Молдова (Сега).

Български културен институт — обещание и действащ закон

Като образци Йотова посочва „Сервантес“, Британския съвет, Френския институт и Гьоте институт (БНТ Новини). Тя иска един от адресите на бъдещия институт да бъде в Ню Йорк. Срок, бюджет и ведомство, към което да работи институтът, не бяха обявени (Стандарт).

Културните институти на България в чужбина обаче вече имат законова основа. Тя е в чл. 17, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, в сила от 23 февруари 2024 г. (Портал за обществени консултации (Министерство на културата)). Институтите работят по годишни програми. Изготвят ги директорите им, а ги утвърждава министърът на културата след съгласуване с министъра на външните работи. През 2024 г. Министерството на културата пусна за обществено обсъждане проект на подзаконов акт, който урежда как се съставят тези програми и как институтите се отчитат по тях. Консултацията продължи от 16 август до 16 септември.

Нашият извод е, че България не е без културни институти. Тя няма единна национална марка и мрежа от типа на Гьоте институт с общо управление. Нито една от кампаниите не уточни дали новата структура ще обедини съществуващите институти, или ще се появи до тях. Повече за действащите звена има в прегледа Българската културна дипломация — институции и инструменти.

Обучението на български в Болград и в общностите

На 30 март 2026 г. в Киев Гюров присъства на подписването на протокол за Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ (БТА). Документа подписаха министрите на образованието Сергей Игнатов и Оксен Лисовий. Гюров нарече гимназията културен мост между двата народа и най-старата възрожденска гимназия. Той посочи, че протоколът позволява на децата от най-голямата историческа българска общност извън страната да продължат да учат на родния си език.

Йотова поставя акцента върху учителите в българските училища зад граница. Според нея децата в тях, най-вече в Европа, говорят „брилянтен български“ (БНТ Новини). Двамата кандидати гледат към една и съща цел. Гюров действа чрез междуправителствено споразумение, а Йотова предлага нова институция. Списъци на училищата и дружествата по държави има на страницата Български културни организации в чужбина.

Колко отделя България за култура спрямо ЕС

Обещанията за нови институции трябва да се сравнят с бюджетите. Евростат обединява разходите за отдих, култура и религия в една функция.

Общо в ЕС държавите са отделили 213 млрд. евро за тази функция. Най-голям дял в нея имат културните услуги с 0,5% от БВП (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат делът на България е около 58% от средния за ЕС. По наше изчисление по данни на Евростат, за да достигне средното за ЕС ниво, българският дял трябва да нарасне с около 71%. Функцията включва и спорт и религия, а отделни данни за културните услуги в България страницата не дава. Затова сравнението показва посоката, но не точния размер на разходите за култура.

Европейската рамка след юнската декларация

През юни 2026 г. Съветът, Европейският парламент и Европейската комисия подписаха декларацията „Европа за културата – културата за Европа“ (Euronews). Тя съдържа 12 принципа. Сред тях са свободата на творците от цензура и по-доброто заплащане и социалната защита на работещите в културата. Декларацията не е правно обвързваща и не задължава правителствата да увеличат разходите.

Културният сектор на ЕС дава работа на 8,9 млн. души през 2025 г., или на 4,3% от всички заети (Euronews). Делът е с 0,5 процентни пункта по-висок от 2024 г., а най-нисък е в Румъния с 1,8%. Европейската рамка дава аргументи, но не дава пари. Освен това програмите на българските институти в чужбина се утвърждават от министрите, а не от президента (Портал за обществени консултации (Министерство на културата)). Затова идеите от кампанията ще зависят и от изпълнителната власт.

Какво да следят учители, неделни училища и културни организации

ЦИК обяви, че официалните резултати от първия тур ще бъдат обявени на 27 октомври. Балотажът е в неделя, 1 ноември (News.bg). Последните новини около балотажа е добре да се проверяват по данните на ЦИК, а не само по паралелните преброявания. Те се разминаваха помежду си.

След изборите има смисъл да се проследи дали обещаният културен институт ще получи посочено ведомство, източник на финансиране и правно основание. Сега всяко от тези три неща липсва (БНТ Новини, Стандарт). За действащите институти могат да се следят годишните им програми и отчети, които минават през експертна комисия, назначена за четири години (Портал за обществени консултации (Министерство на културата)). Организациите, които кандидатстват по европейски програми, могат да използват 12-те принципа на декларацията като обща рамка за проектите си (Euronews). Основните понятия са обяснени в текста Какво е културна дипломация. За специалистите има и обучителни програми по културна дипломация.