Култура и дипломация
Българи по света

Гласуване в чужбина през 2026 г. и ролята на българските неделни училища

Гласуване в чужбина на президентските избори 2026 в числа и защо адресът на неделното училище влияе на активността на българите зад граница.

От Редакция на Култура и дипломация Публикувано: 5 мин. четене
Бяла сграда на посолството на България в Лондон с българско и европейско знаме, пред нея група хора с български знамена
Снимка: Sdrawkcab / Wikimedia Commons · CC BY-SA 3.0, източник

Изборният ден за гласуване в чужбина на 25 октомври 2026 г. обхвана 613 секции в 60 държави, а в избирателните списъци зад граница бяха вписани 38 227 български граждани (bTV Новините). Първите секции отвориха в Окланд в 21:00 ч. българско време в събота, а последните, в Калифорния и Невада, затвориха в 5:00 ч. в понеделник. В лондонския квартал Стратфорд до 14:00 ч. бяха гласували 260 души, докато през април там гласуваха около 1600. Подобна слаба активност описват и репортажите от Истанбул и Берлин (Стандарт).

Тази есен българските неделни училища са 410 в 44 държави и в тях учат близо 40 000 деца (Paragraf.bg). Картата на училищата и изборната карта съвпадат само отчасти. Там, където се припокриват, адресът на училището се отразява на участието (Стандарт, Сега).

Гласуване в чужбина в числа от 2024 до 2026 г.

Секциите зад граница за парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. бяха 719 в 57 държави (БТА). Към 8 октомври 2024 г. заявленията бяха 30 689. За вота на 19 април 2026 г. те стигнаха 60 904 от 67 държави, около два пъти повече (БТА). Най-много заявления дойдоха от Турция и Обединеното кралство.

Избори Секции зад граница Държави Заявления или вписани избиратели
Парламентарни, 27.10.2024 719 57 30 689 заявления към 8 октомври
Парламентарни, 19.04.2026 не е посочено 67 със заявления 60 904 заявления
Президентски, 25.10.2026 613 60 38 227 вписани в списъците
Източник: БТА (БТА); бТВ Новините (bTV Новините)

Показателите в таблицата не са напълно еднакви, защото заявлението и вписването в списъка са различни етапи (БТА, bTV Новините). По наше изчисление по данни на БТА и бТВ Новините вписаните за президентския вот са с около 37% по-малко от заявленията за април. Секциите пък са с около 15% по-малко от тези през 2024 г., отново по наше изчисление (БТА). Изводът ни е, че интересът е спаднал по-рязко, отколкото се е свила мрежата от секции. В Париж гласуваха около 1110 души, а през април бяха над 1600.

Къде неделното училище се среща с изборната секция

За новата учебна година МОН отделя над 10 млн. евро за неделните училища (Paragraf.bg). През юли сумата беше 8,6 млн. евро, а подкрепените училища бяха 401 в 43 държави (Аз-буки (Национално издателство за образование и наука)). В същите дни, от 21 до 23 юли, Асоциацията на българските училища в чужбина проведе 19-ата си годишна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Лондон показва колко тясно са свързани училището и урната. Избирателите там са свикнали да гласуват в българското училище, но този път изборите не бяха там (Стандарт, Сега). В Баркинг двете секции бяха в местно училище с просторни помещения и машини за гласуване, а хората бяха много по-малко от обичайното. Смяната на мястото е посочена като едно от възможните обяснения за слабата активност.

Нашият извод е, че избирателят зад граница отива по-лесно там, където общността и без това се събира. Когато урната се премести, част от хората не я откриват. В Турция някои избиратели не намериха секциите си, макар адресите да бяха публикувани от консулството и МВнР (Стандарт).

Германия и Обединеното кралство като два модела

В Германия живеят над 420 000 българи, а секциите за президентския вот бяха 70 в 49 града (Стандарт). Неделните училища там са 31 с над 3700 ученици (Paragraf.bg). По наше изчисление учениците са под 1% от българите в страната, а на едно училище се падат повече от две секции. Берлин с около 30 000 българи имаше 5 секции, в които гласуваха около 2000 души (bTV Новините). Подробности за училищата и дружествата има в профила ни за българските организации в Германия.

Обединеното кралство беше с най-много секции, 82, а Турция беше втора със 78 (bTV Новините). В Лондон секциите бяха 24, като четири работеха пред посолството (bTV Новините). Онлайн заявленията в страната бяха около два пъти по-малко от тези за предходния парламентарен вот, когато там гласуваха около 30 000 българи. В Германия секциите са пръснати в десетки градове, а в Лондон работеха близо 30% от британските секции по наше изчисление. Затова в британската столица познатите адреси тежат повече.

Правилата за секциите извън посолствата

Рамката за секции извън посолствата се променя често. В редакцията на Изборния кодекс, която цитира Международният институт за демокрация и изборна помощ, секция извън представителство се открива само при поне 60 заявления (International IDEA). Същият текст ограничава до 35 секциите в една държава извън ЕС. Малко преди вота на 19 април 2026 г. парламентът сложи таван от 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държавите извън ЕС (БТА). Тогава ЦИК поиска секции да се откриват и в почетните консулства.

Есента донесе друга картина. В Турция секциите бяха 78, около три пъти повече от април (bTV Новините). В Авджълар, в секцията с най-много избиратели през април, тогава 1400, до 11:00 ч. бяха гласували 41 души (Стандарт). Повече секции не означаваха повече гласове.

Гласуване без заявление и новата декларация

Избирател без предварително заявление може да гласува в секция по свой избор, след като подпише декларация, че не е гласувал и няма да гласува другаде (bTV Новините). Новото е мястото на попълването. Декларацията вече се попълва пред членовете на секционната комисия, а не на опашката, за да не чуват други хора личните данни (Сега).

Част от хората в Турция се отказаха, щом разбраха, че трябва да попълнят декларацията пред член на комисията (Стандарт). Репортажът от Лондон също отбелязва, че изискването може да създаде трудности. Като възможно решение за бъдещи избори МВнР предлага задължителна предварителна регистрация със заявление (Сега). Ако предложението стане правило, заявлението ще бъде единственият път до урната, а училищата са мястото, където родителите научават за такива срокове.

Какво да проверят общностите преди следващия вот

Адресите на секциите зад граница често се сменят от вот на вот и МВнР съветва всеки да ги проверява на сайта на министерството, преди да тръгне (Сега). Заявлението има и практическа стойност. В Сидни машина се изпраща от България само при над 300 заявления, а този път те бяха 62 и се гласуваше с хартиени бюлетини (bTV Новините). Част от секциите зависеха от съгласието на приемащата държава, което за тези избори трябваше да пристигне до 22 октомври (bTV Новините).

Неделните училища могат да напомнят на родителите сроковете за заявления и да следят решенията на ЦИК за местата на секциите. В Испания имаше 67 секции при близо 2000 предварителни заявления (Сега). Училищата и асоциациите там са описани в профила на българските организации в Испания. За останалите държави ориентир дава общият ни каталог на българските културни организации в чужбина.

Източници

  1. МОН продължава подкрепата за 401 неделни училища по света — Аз-буки (Национално издателство за образование и наука)
  2. Близо 40 000 деца ще учат в български неделни училища зад граница — Paragraf.bg
  3. Общо 719 секции в 57 държави са разкрити зад граница — БТА
  4. Подадени са 60 904 заявления за гласуване в чужбина в 67 държави за изборите на 19 април — БТА
  5. ЦИК определи местата и броя на секциите в чужбина за президентските избори на 25 октомври — bTV Новините
  6. Президентски избори 2026 НА ЖИВО — bTV Новините
  7. Изненада на изборите. Празни секции в три държави — Стандарт
  8. Ситуацията с вота в чужбина е „избори без избиратели“ — Сега
  9. Bulgaria – voting from abroad, Electoral Code provisions — International IDEA

Вижте и това

Редакция на Култура и дипломация

Култура и дипломация е малък екип, който работи от София, България. Пишем за българската култура в чужбина и за изложбите, колекциите и институциите, които я представят, и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.