Кирилски шрифт между Преслав и дигиталния дизайн
Как кирилският шрифт стига от Преславската книжовна школа до OpenType: какво е българска кирилица, кои шрифтове я ползват и как се включва в програмите.

Кирилският шрифт е най-близко до старите надписи в един случай, който може да се провери: от началото на 2025 г. цялото текстово съдържание на БТА излиза с шрифта ЛИК, в който има елементи от древнобългарските шрифтове от Плиска и Преслав (БТА). Проектът е на агенцията, в партньорство с Националната художествена академия. Останалите съвременни български шрифтове се връщат към по-късни образци, а връзката с епиграфиката там е по-слаба, отколкото подсказва красивата идея.
Откъде започва кирилицата и къде се прекъсва линията
Кирилицата е създадена в Първото българско царство през IX век като тълкувание на гръцкия унциал (Type.Today). Преславската книжовна школа я оформя в края на същия век, а авторството по традиция се свързва с Климент Охридски (Фондация за активна продукция в мрежата). От тук води началото си епиграфската линия: камъни, плочи и надписи със строги, геометрични букви.
Следващите векове не оставят единен печатен образец. След османското завладяване през 1396 г. до XIX век българският език няма обща граматика, правопис и азбука (Type.Today). В началото на 1800-те азбуките са с между 28 и 44 букви, а 32-буквената азбука е приета през 1879 г.
Какво се промени през 1708 г. и защо е важно за българския шрифт
Гражданският шрифт, въведен с указ на Петър I през 1708 г., придава на азбуката силно латинизиран вид и руската и българската кирилица се разделят (Фондация за активна продукция в мрежата). Много български книжовници от XIX век учат в Русия, затова руските шрифтове стават образец за модерната кирилица у нас (Type.Today). Така печатът се отдалечава от епиграфския образец, а не се приближава към него.
По наше наблюдение това обяснява защо днешните дизайнери рядко копират надпис буква по буква. Те работят с форма, която е минала през латинска реформа, и търсят в нея българския отговор.
Българска кирилица — как изглеждат буквите
След Втората световна война властите провеждат русификация, но местни дизайнери развиват формите, наричани днес българска кирилица (Type.Today). Сред тях е Васил Йончев (1916–1985), шрифтов дизайнер и теоретик, предложил да се преосмисли развитието на кирилицата. Спорът за разликите с руските форми и за вноса на латински образци в шрифтовете от 60-те до 90-те години е предмет на изследване в годишник на Нов български университет от 2021 г. (Нов български университет)
Разликите са видими в текста. Малките български букви се основават на ръкописни форми и са по-закръглени (Фондация за активна продукция в мрежата). В българската кирилица има около три пъти повече букви с горни и долни дълги елементи, отколкото в основната кирилица, и това променя текстурата на реда (Type.Today). Буквите ц, ш и щ са заоблени, а л и д са триъгълни, затова при тях кернингът изисква повече внимание.
| Период | Събитие | Значение за шрифта |
|---|---|---|
| IX век | Създаване на кирилицата в Преслав | Епиграфски образец, основа на всички по-късни форми (Type.Today, Фондация за активна продукция в мрежата) |
| 1708 г. | Гражданският шрифт на Петър I | Латинизиран вид, раздяла на руската и българската кирилица |
| 1879 г. | Приета 32-буквена азбука | Единна българска азбука след век на разнобой |
| 1945 г. и след това | Промени под съветско влияние | Руските форми се налагат в печата |
| 2025 г. | Шрифтът ЛИК в БТА | Елементи от Плиска и Преслав в ежедневен текст (БТА) |
Източник: (БТА, Type.Today, Фондация за активна продукция в мрежата)
Как се включва българската кирилица в програмите
Практичният проблем не е в рисунъка, а в софтуера. Българската кирилица се включва като OpenType функция: в приложенията на Adobe от панела с глифове, във Figma от настройките на текста (Type.Today). Поддръжката е нестабилна — рядко създава трудности в Illustrator и InDesign, но е по-непредсказуема във Photoshop и Figma.
Фондацията, която води инициативата за българска кирилица, препоръчва да се инсталира шрифт с поддръжка на българските форми. В Word, Illustrator, Affinity, Sketch и Figma българската версия се избира от менюто със стилистични набори (Фондация за активна продукция в мрежата). В LibreOffice се задава български език, а в уеб страници формите се включват със CSS свойството font-feature-settings; номерът на набора зависи от шрифта. В списъка на инициативата безплатните шрифтове са Adys, SP ArielBG, Source Serif 4, Spectral, Kelson Sans, Neris, Pliska и Karano.
Колко място заема българският текст
Българският текст заема около 4–5 % повече място от руския еквивалент (Фондация за активна продукция в мрежата). Според други оценки заема осезаемо повече място и от английския (Type.Today). За макетиста това означава конкретна проверка: широчината на колоната и размерът на шрифта трябва да се изпробват с реален български текст, а не със запълващ латински.
Къде да видите и прочетете още
Изложбите на Държавния културен институт към МВнР по темата са описани в нашите материали за шрифтовите табла „Кирилската азбука“, за „Азбука и история“ и за „Глаголица“ на Павлин Петров. За пазенето на самите ръкописи е полезен и текстът за дигитализацията на архивите.
Връзка между ЛИК или друг съвременен шрифт и епиграфските паметници, показани в една изложба, не е открита; тя се вижда само в разказа на БТА за шрифта (БТА). За актуалната програма на изложбите проверявайте новините на Държавния културен институт.
Инициативата за българска кирилица показва формите си около 24 май — празника на Кирил и Методий, а журито на „Сайт на годината“ 2021 въвежда използването им като допълнителен критерий (Фондация за активна продукция в мрежата).
Източници
- Николай Петрусенко, БТА Паралели: За шрифта ЛИК, любовта към буквите и съдбата на кирилицата — БТА
- Bulgarian Cyrillic — Type.Today
- Initiative Bulgarian Cyrillic — Фондация за активна продукция в мрежата
- Adaptation of latin samples into cyrillic fonts in Bulgarian practice from the 60-90's of the XX century — Нов български университет
Свързани материали
Фактите са по източниците, посочени под материала. Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.