Дигитализация на архивите и ръкописите – как държавата пази писменото наследство

Около 1700 ръкописа се пазят в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Най-старият славянски сред тях е Енинският апостол от XI век (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Дигитализацията на архивите и ръкописите позволява тези текстове да се четат от разстояние. Библиотеката сканира фондовете си от 2006 г., а вече заснетите ръкописи се дават в оригинал само при добре обоснована нужда (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Държавна агенция „Архиви“ тръгва от много по-ниска база: през 2015 г. дигитализираните ѝ страници са около 120 000, което е под 1% от архивите в страната (Радио България (БНР)).

Кои държавни институции пазят писмените паметници

Най-големите писмени фондове в България държат две държавни институции. Държавна агенция „Архиви“ отчита публично дейността си всяка година от 2008 г. насам (Държавна агенция „Архиви“). Националната библиотека пази славянските и източните ръкописи, старопечатните книги и Българския исторически архив, а всички тези колекции са включени и в дигиталната ѝ библиотека (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).

Двете ведомства са свързани и чрез реставрацията. Реставрационният център на НБКМ е създаден през 1956 г. и е подготвил специалисти за консервационните лаборатории на Държавния архив, на БАН и на Военния архив (CEEOL / сп. „Библиотека“). В онлайн колекциите им днес има както ръкописи, така и снимки и документи на държавата (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Държавна агенция „Архиви“). Затова според нас опазването на хартията в различните ведомства до голяма степен стъпва на една и съща школа, макар отчетите им да се водят отделно.

Дигитализация на архивите в числа

Последните публично обявени общи числа са отпреди няколко години. Затова до всяка стойност е посочена и годината, към която се отнася.

Двете големи числа в таблицата не бива да се сравняват пряко. Библиотеката брои файлове към 2018 г., а агенцията отчита страници през 2015 г. (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Радио България (БНР)). Един файл може да съдържа много страници, така че 400 000 файла не означават непременно, че е заснет повече текст. По-нови данни за държавните архиви има в годишните отчети, които вече стигат до 2025 г. (Държавна агенция „Архиви“). Периодът 2010–2014 г. е проследен и в изследване, издадено през 2017 г. от Югозападния университет „Неофит Рилски“ (CEEOL / ЮЗУ „Неофит Рилски“).

Как работи реставрацията на хартия и пергамент

От основаването на центъра през 1956 г. до 2026 г. са минали 70 години, по наше изчисление по данни на (CEEOL / сп. „Библиотека“). Служителите му са специализирали в Москва, Санкт Петербург, Рим и Андоувър, а отделът е методически център за библиотеките и музеите, които консервират хартиени носители. В същата библиотека се пазят и някои от най-крехките единици в страната. Сред тях са гръцки пергаментен фрагмент от X век и арменско четвероевангелие от 966 г. (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).

Ръкописи от тази епоха, като Супрасълския сборник, са толкова редки, че за всяко ползване на оригинала се търси защита (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). За такива предмети Европейската комисия препоръчва повече 3D дигитализация, защото копието поема натоварването вместо оригинала (Европейска комисия). Микроклиматът в хранилищата е отделна тема, разгледана в материала за музейните фондове през зимата и сухия въздух.

Какво може да се разгледа онлайн

Сканираните образи на НБКМ са в мрежата от есента на 2007 г. и се предоставят свободно в пълния им обем, включително български вестници и списания от 1844–1944 г. (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Агенцията подрежда своите дигитални документи в тематични портали под общото име „Архивите говорят“ (Държавна агенция „Архиви“). Порталите са посветени на Политбюро от 1944–1989 г., Народния съд от 1944–1945 г., войните на България и евреите в България, а към тях има и отделен фотоархив.

Учителите могат да ползват двата ресурса заедно. Библиотеката дава текста на книжовния паметник и на старата преса, а порталите показват документите на държавата, подредени по тема (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Държавна агенция „Архиви“). За развитието на самите азбуки полезен е и материалът „Азбука и история“.

Достъп до оригинален ръкопис в Националната библиотека

Ръкописите се ползват само в специализираната читалня № 1 „Марин Дринов“ (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Отделът работи от понеделник до петък от 09:00 до 12:00 и от 12:30 до 17:30 ч., а поръчките на ръкописи и микрофилми се изпълняват от 09:00 до 15:30 ч.. В събота ръкописи не се ползват.

Честа грешка е оригиналът да се поиска, без да е проверено дали вече има дигитално копие. Заснетите ръкописи се дават в оригинал само при добре обоснована нужда, а много от тях са свободно достъпни в Дигиталната библиотека (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Търсенето там е първата стъпка и често спестява заявката в читалнята.

Писменото наследство в европейски контекст

На 5 юни 2025 г. Европейската комисия публикува доклад за прилагането на препоръката от 2021 г. за общо пространство на данни за културното наследство (Европейска комисия). Между ноември 2021 г. и ноември 2023 г. държавите членки са напреднали, но целите за 2025 и 2030 г. остават далеч. Българските архиви тръгват от под 1% дигитализирани фондове през 2015 г., при около 8% за най-напредналите държави (Радио България (БНР)).

Финансирането е посочено изрично. Средства има от Механизма за възстановяване и устойчивост, Кохезионния фонд, „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, като публичната подкрепа все по-често зависи от достъпа през Europeana (Европейска комисия). Пълните копия на НБКМ вече са в свободен достъп (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). По наш извод така библиотеката отговаря на едно от основните условия, докато за архивите публикуването в европейски платформи тепърва ще бъде практическо изискване за проекти.

Къде се проверяват официалните данни

Годишните отчети на агенцията се публикуват в раздела „Стратегии и отчети“, където последният е за 2025 г. (Държавна агенция „Архиви“). Действащата стратегия обхваща периода от 1 юли 2021 г. до 31 декември 2026 г., а за 2026 г. засега има публикувани цели, но не и отчет. За ръкописите основен справочник са каталозите на НБКМ. Славянските ръкописи са описани в пет тома, а има и сборен каталог на българските ръкописи в страната (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).

Шести том за XVIII–XIX век още се подготвя, а каталогът на илюминираните славянски ръкописи тепърва предстои (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Когато цитирате число за фонд, проверете към коя година се отнася. Данните за архивите от 2015 г. и тези за библиотеката от 2018 г. показват колко бързо могат да остареят (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Радио България (БНР)).