Култура и дипломация независим справочник за българската култура по света — изложби, колекции, институции
Пътуващи експозиции

Български паметници ЮНЕСКО изложба – два формата и десет обекта

Български паметници ЮНЕСКО изложба в два формата – 21 пана с десетте обекта от списъка и 31 пана от архива на БТА, с места и години на показване.

От Редакция на Култура и дипломация Публикувано: 5 мин. четене
Средновековна Бояна църква от червени тухли и камък с керемиден покрив, обградена от дървета и чакълена алея
Снимка: Ann Wuyts - vintagedept / Wikimedia Commons · CC BY 2.0, източник

Изложбата „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ се събира в 21 пана – 13 информационни табла и 8 фотографски (Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин). Гостувала е в централата на ЮНЕСКО в Париж, в Подгорица и Котор, в Тунис, в Пловдив, в София и в Берлин (Община Пловдив). По-стар формат с 31 пана е показван в столицата още през 2017 г. (Министерство на туризма). Двата формата отговарят различно на въпроса как българското наследство стига до чуждата публика.

Какво включва изложбата за български паметници ЮНЕСКО

Информационните табла са с размери 170 х 80 см, а фотографските пана – 50 х 70 см (Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин). Паната представят седем обекта на културното наследство, два природни и един сериен обект, в който участва и България. Текстовете са научно издържани и на три езика – български, английски и френски (Община Пловдив).

Повечето снимки са на фотографа Иво Хаджимишев (Община Пловдив, Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин). Експозицията е изготвена от Държавния културен институт към министъра на външните работи заедно с дирекция „Права на човека“ в МВнР и Националната комисия за ЮНЕСКО. Поводът са 65 години българско членство в организацията и 75 години от основаването ѝ.

По наша сметка по данни на Открий София (ОП „Туризъм“) и Български културен институт в Берлин, таблата заемат около 17,7 кв. м, а фотографските пана – около 2,8 кв. м, или приблизително 86% от общата площ са текст и справочна част. Това е изложба, която се чете, а не само се гледа. Изводът е наш и важи за подбора на зала: на посетителя е нужно време и добро осветление пред всяко табло.

Къде е показвана изложбата и по какъв повод

Пътят на експозицията може да се проследи по публикуваните покани. За Париж, Подгорица, Котор и Тунис източникът не посочва години (Открий София (ОП „Туризъм“)).

Година Място Формат
2017 Ректорат на СУ и галерия „Академия“ на НХА, София 31 пана на БТА (Министерство на туризма)
2021 Епископска базилика на Филипопол, Пловдив (29 юни – 15 юли) 21 пана (Община Пловдив)
2021 ОКИ „Красно село“, София (1–31 декември) 21 пана (Открий София (ОП „Туризъм“))
2022 Български културен институт, Берлин (18 май) 21 пана (Български културен институт в Берлин)

Източник: покани и съобщения на организаторите и домакините (Министерство на туризма, Община Пловдив, Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин)

Пловдивската сцена има собствена задача. Експозицията е показана в базиликата във връзка с процедурата за вписване на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол в индикативния списък на ЮНЕСКО (Община Пловдив). Изложбата служи там и като довод за международна видимост на кандидатурата. Подобна рамка се среща и в други изложби на МВнР, за които пишем в материала за културната дипломация и българското изкуство.

Десет обекта или девет – как се брои

Паната в Берлин назовават десет обекта: Ивановските скални църкви, Сребърна, Свещарската гробница, Мадарския конник, Пирин, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Стария град на Несебър, Рилския манастир и буковите гори от Национален парк „Централен Балкан“ (Български културен институт в Берлин). Същите десет изброява и публикацията на National Geographic България от октомври 2026 г. (National Geographic България).

Част от справочниците дават по-малко. Хотелски блог от 2024 г. говори за седем културни и два природни обекта (LuckyBansko), тоест пропуска серийния обект с буковите гори. Разликата не е грешка в изложбата, а в начина на броене. Серийният обект е общ за няколко държави и България участва само с част от него (Български културен институт в Берлин, National Geographic България).

Честа грешка е смесването на световното наследство с нематериалното. Изложбата на БТА от 2017 г. изброява и нематериални елементи – хора на бистришките баби, нестинарство, чипровски килими, „Сурва“ и събора в Копривщица (Министерство на туризма). Блогът от 2024 г. добавя мартеницата, която не е в списъка от 2017 г. (LuckyBansko). Затова списъците от различни години и издания не трябва да се смесват без проверка.

Изложбата на БТА от 2017 г. като втори формат

Другият формат е архивен, а не обектов. Той включва 31 пана с около 150 снимки от архива на Българската телеграфна агенция и проследява 60 години членство на България в ЮНЕСКО (Министерство на туризма). Показан е от 21 до 26 март 2017 г. във фоайето на Ректората на Софийския университет, а от 28 март до 3 април – в галерия „Академия“ на Националната художествена академия.

Най-старият кадър е от посещението на тогавашния генерален директор на ЮНЕСКО през 1956 г., най-новите са от форум в София през май 2016 г. (Министерство на туризма). България е член на организацията от 17 май 1956 г. Пресметнато по данни на Министерство на туризма, на едно пано се падат около пет снимки, докато при формата от 2021 г. осем фотографски пана носят само част от визуалния материал (Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин). Първият разказва за институционалния път, вторият – за самите обекти.

Фотографиите на обектите в изложбата на БТА също са на Иво Хаджимишев, който е и неин куратор (Министерство на туризма). Изложбата е осъществена с подкрепата на Националната комисия за ЮНЕСКО към МВнР.

Какво да проверите, преди да използвате паната

За учител, студент или музеен специалист има три проверки. Първата е актуалният списък: изложбата от 2022 г. и публикацията от 2026 г. дават десет обекта (Български културен институт в Берлин, National Geographic България), а някои справочници дават по-малко (LuckyBansko). Втората е формулировката на обектите, защото серийният обект се нарича по различен начин в изложбата и в медиите. Третата е езикът: за чуждестранна публика са налични български, английски и френски текст (Община Пловдив).

Източниците не съобщават условията за гостуване на паната. Те се уточняват с Държавния културен институт, а когато експонатите са ценни, се обмисля и държавната гаранция за изложби. За самостоятелна подготовка в Софийския университет има презентация със същото заглавие в курса „Bulgarian Cultural Heritage“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“); страницата показва само наличието на файла, не и съдържанието му.

Българските общности в чужбина също могат да бъдат домакини. Организациите по държави са описани в справочника ни за българските културни организации в чужбина.

Две изложби за наблюдение – 31 пана през 2017 г. и 21 през 2021–2022 г.

През 2017 г. изложбата е била архивна, с 31 пана и около 150 снимки на едно място в София (Министерство на туризма). През 2021–2022 г. е по-компактна – 21 пана, три езика и показвания от Пловдив до Берлин (Община Пловдив, Открий София (ОП „Туризъм“), Български културен институт в Берлин). Десет обекта са в изложбата от 2022 г. и десет в списъка към октомври 2026 г. (National Geographic България). Пловдивското показване е свързано с процедурата за вписване на Епископската базилика на Филипопол в индикативния списък на ЮНЕСКО.

Източници

  1. БТА представя изложба „60 години България в ЮНЕСКО“ — Министерство на туризма
  2. Изложба „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ — Община Пловдив
  3. Изложба „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ — Открий София (ОП „Туризъм“)
  4. Изложба „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“, 18.05.2022 — Български културен институт в Берлин
  5. Българските обекти в списъка на ЮНЕСКО — National Geographic България
  6. Bulgarian Cultural Heritage: Презентация „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ — Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  7. Обекти на ЮНЕСКО в България — LuckyBansko

Свързани материали

Редакция на Култура и дипломация

Култура и дипломация е малък екип, който работи от София, България. Пишем за българската култура в чужбина и за изложбите, колекциите и институциите, които я представят, и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Текстът е на Редакцията на Култура и дипломация. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.