„Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век в контекста на византийско-славянските взаимоотношения”.
Супрасълският сборник е един от най-известните паметници на средновековната славянска литература, съдържащ проповеди за деяния на светии, приписвани на византийски автори като Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики и патриарх Фотий. Повечето от житията и проповедите са преведени от гръцки в Преслав, но по различно време. Някои от преводите запазват следи от ранни периоди.
Супрасълският сборник е най-ранният свидетел на сравнително завършен етап от развитието на обемисти колекции с преводи на славянски език. Това дава основание да се смята, че до Х век тази книжовна култура вече е трайно установена в България. Подобни колекции са запазени в по-късни руски ръкописи, произлезли от български прототипи, като така наречения „Успенски сборник” от 12 – 13-ти век.
Когато Супрасълският сборник е съставян, всички включени произведения са редактирани според принципите на превод, последвани от преславските книжовници. Предполага се, че Слово за Благовещение преди е била преведена от Св. Климент Охридски.
Изложбата е подготвена от ДКИ като проект по Комуникационната стратегия, посветен на 1150-та годишнина от Великоморавската мисия на Св. Св. Кирил и Методий. Автор на експозицията е проф. д-р Анисава Милтенова от Института по литература към БАН.

http://csup.ilit.bas.bg/sites/ms/#/6 

http://csup.ilit.bas.bg/sites/default/files/Codex_Suprasliensis_070811.pdf