„Азбука и история“: как се развиват глаголицата и кирилицата
Изложбата „Азбука и история“ с 24 пана проследява глаголицата и кирилицата като писмени системи и ролята на двете български царства. Къде е показвана.

„Азбука и история“ е изложба от 24 пана за един въпрос: как се променя една азбука и какви политически и културни събития стоят зад промените. Тя разглежда глаголицата и кирилицата като живи писмени системи, а не като готов набор от букви, и поставя в центъра Първото и Второто българско царство.
Идея и автори
Текстът на изложбата тръгва от наблюдението, че никой не знае кой и кога е превърнал човешката реч в графични знаци, но славяните са от малкото народи, които знаят кога е изобретена азбуката им и познават живота на създателите ѝ. Затова изложбата е посветена на солунските братя Константин-Кирил Философ и Методий и на въпроса какво значи писмеността за запазването на националната идентичност и за връзките между славянските народи.
Авторка е проф. дфн Вася Велинова, консултанти са чл.-кор. Аксиния Джурова и проф. Казимир Попконстантинов. Проектът е съвместен между Държавния културен институт към министъра на външните работи, Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“. Материалите идват основно от архива на Центъра „Дуйчев“, допълнени с образци от български и чуждестранни книгохранилища; според авторите част от тях се показват за първи път.
Какво се вижда на панелите
Панелите следват етапите в развитието на двете славянски азбуки и промените им като писмени системи. Целта е да се видят политическите и културно-историческите факти, които са предизвикали тези промени: как кирилицата се оформя като общославянска писменост през Средновековието и как на по-късен етап става средство, по което се разпознават отделните славянски народи.
Изложбата държи на две неща. Първото е мястото на двете български царства в оформянето на кирилицата. Второто е връзката между азбуките: по думите на проф. Джурова при откриването в Националната библиотека, без глаголицата усъвършенстването на кирилицата до пълноценна славянска азбука е било немислимо. Справочната литература казва същото с други думи – кирилицата се оформя в книжовната школа в Преслав в края на IX век и взема от глаголицата букви за звуците, които гръцката азбука не познава.
Последният въпрос е съвременен. Като третата азбука в Европейския съюз кирилицата, пишат авторите, среща предизвикателства на модерната епоха, свързани с технологичното развитие на обществото. Връщането към времето на нейното създаване, смятат те, може да помогне да се преосмисли мястото ѝ на културен феномен днес.
Къде е показвана
| Кога | Къде | Повод |
|---|---|---|
| 4 юли 2023 | Български културен институт, Братислава | навечерието на честванията на Кирил и Методий в Словакия; изложбата остава през цялото лято |
| 4 – 14 април 2025 | Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София | откриване на „Година на глаголицата“ и 1140 г. от успението на св. Методий; паралелно с изложбата „Св. Методий славянобългарски“ |
| 3 май 2025 | Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен | част от честванията за 1160 г. от покръстването на България |
| края на май 2025 | Централата на Европейската комисия, Брюксел | 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий; остава още две седмици |
На откриването в Братислава е специален гост авторката на изложбата, проф. Вася Велинова, която присъства и на тържествата в Нитра на следващия ден. В Националната библиотека „Азбука и история“ е подредена заедно с втора документална изложба, „Св. Методий славянобългарски“, с архивни документи от фонда на библиотеката: ръкопис от първата половина на XIII век – изборен апостол с четива, славословия и части от службата за Методий, съчинена от Константин Преславски, и „Стематография“ на Христофор Жефарович, част от политически проект за освобождение на славянските народи.
В Брюксел изложбата се появява по инициатива на еврокомисар. Докладът за откриването там напомня, че кирилицата е официална азбука в 10 държави и от 2007 г., когато България влиза в Европейския съюз, е третата азбука на съюза редом с латиницата и гръцката. Според същия текст всяка банкнота в еврозоната носи и кирилски надпис, достъпен за 450 милиона граждани на съюза.
Как се различава от „Светлината на буквите“
Двете изложби имат общи организатори и общ повод – славянската писменост, – но различен предмет. „Светлината на буквите“ показва украсени ръкописи, а „Азбука и история“ се занимава със самите букви: как са се променяли и какво стои зад промените.
Източници
- „Азбука и история“ – страница на изложбата на Държавния културен институт
- Изложбата „Азбука и история“ в Българския културен институт в Словакия, август 2023 г.
- Изложбата „Азбука и история“ се откри в Националната библиотека, април 2025 г.
- Изложбата „Азбука и история“ в Европейската комисия в Брюксел, май 2025 г.
- БТА: Вицепрезидентът откри изложбата „Азбука и история“ в Регионалната библиотека в Шумен
- Cyrillic script – Wikipedia
Свързани материали
Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@culture-mfa.bg.