Феликс Каниц

Изложбата документалното наследство на Феликс Каниц (1829 – 1904 г.) – унгарски пътешественик, етнограф, археолог, географ, учен и художник, с големи заслуги за развитието на българската култура и наука и приобщаването на България към европейския културен модел. Той е личност с осезателно присъствие в историята на България и Балканите от втората половина на ХІХ век. От 1858 г. започва изследователски пътувания в югоизточна Европа – обхожда Босна, Херцеговина, Далмация, Сърбия и България като художествен редактор и специален кореспондент на сп. “Илюстрирте Цайтунг”. Оставя многобройни скици и рисунки за живота и бита на тези народи. Научните си съобщения изпраща в Иммператорската Кралска академия във Виена. Член – кореспондент на географските дружества в Дрезден, Санкт –Петербург, Берлин и Виена. Първият му контакт с България се осъществява през 1860 г. и в продължение на 10 години обхожда и запознава Европа с тази непозната земя, за която се носят легенди. През 1868 г. той получава субсидия от Виенската академия, за да продължи своите проучвания по българските земи. Съставя и чертае карти на местности, селища, изучава етнографията, топонимията и старините в различни кътчета на нашата страна. Резултат от тези пътешествия са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. Особено ценна е монографията на Каниц “Дунавска България и Балкана”, която е първи опит за представяне на България в образи. Невероятен гравьор и изключително прецизен картограф, с почти фотографска точност той рисува видяното и изработва карти на изминатите от него маршрути. Особено оригинална е картата на Дунавска България, която прилага към том 3 на своя труд “Дунавска България и Балкана” – до такава степен подробна и точна, че руският генерален щаб я препечатва и използва за военните действия през Освободителната война от 1877 – 1878 г. Каниц е първият изследовател, който определя самостойното място на българската култура. Точността, с която прави графични изображения на археологически паметници, сцени от бита, архитектурни композиции и отделни фрагменти е изумителна. Участва дори в обществения живот на българите и техните борби. По време на Априлското въстание през 1876 г. пише поредица от статии в западните вестници в защита на българите. Приносът на Каниц за запознаването на европейците с материалната и духовна култура на България, с нейните географски особености, природни ресурси и хора е изключителен. Той е чужденецът, усетил духа на България и на българина с неговите вековни традиции. Отдава целия си талант, за да покаже на света красотата на България и българите. През 1884 г. заслугите на Феликс Каниц към българския народ и младата българска наука са високо оценени и той е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1936 г. архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията и чрез посредничеството на българската легация в Будапеща в БАН постъпва една безценна колекция от акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи и негови книги. На вниманието на посетителите се предлага част от тази колекция. Представени са уникалните акварели, които предизвикват интереса на българските и чуждестранни изследователи с историческата си, художествена и документална стойност. Те пресъздават изгледи от Видин, Кулата, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Търново, Провадия, Варна, от Стара планина, околностите на Свищов, Троян и Шипченския балкан... Скиците за тях са рисувани лично от него по време на пътуванията му из България, а по-късно са увеличени и оцветени от виенски художници. Интересът на Каниц към българската народопсихология, бит и култура е изразен в запазените рисунки на български носии, на оръдия на труда, битова уредба на дома и др. Популяризирането на художествено – документалното наследство на Каниц ще даде възможност да се хвърли нова светлина върху българските и европейски измерения на неговото творчество.

Търсене



Предстоящо




ДОКУМЕНТИ

Тук можете да намерите основните административни и нормативни документи, по които работи
Държавния Културен Институт.
Copyright © 1999 - 2018
PIMDESIGN Ltd.
Намерете ни във
Facebook