Скулптурен парк

МВнР разполага със скулптурна експозиция на открито от близо 100 произведения. В парковото пространство около сградата на Министерството в София се намира една от най-емблематичните български колекции на монументална, паркова скулптура и автентични археологически паметници (архитектурни детайли, фрагменти от саркофази и надгробия от камък), представящи скулптурното наследство по българските земи от Древността до днес.

Съвременните произведения в експозицията обхващат няколко периода, поколения автори и тенденции. Хронологията започва условно от първите десетилетия на 20 век, но най-силен е акцентът върху втората му половина и началото на 21 век.

 „Майка” на Иван Лазаров е най-ранната творба и емблема на скулптурния парк. Иван Лазаров прави „Майка” през 1934 г. като надгробен паметник на поета Димчо  Дебелянов. Понастоящем на гроба е поставено късно копие, а оригиналът се намира в двора на къща-музей Димчо Дебелянов в Копривщица. В скулптурния парк на МВнР е експонирано копие от бял камък, изработено от автора през 1939 г. по поръчка на Народния музей и предоставено на МВнР от Националната художествена галерия. Още едно копие на това произведение направено през 1968 г. се намира пред входа на къщата-музей на Иван Лазаров в София. 

Като най-развита форма на публично изкуство в България монументалната скулптура отразява най-ярко динамиката на социалното пространство и идеологическите послания, които се манифестират в него през различни периоди. Особено ценна в това отношение е например скулптурната група в бронз „1923 Майките” на Любомир Далчев от 1973 г. в колекцията на МВнР. Темата, свързана с историята на комунистическата партия в България и въстанието през 1923 г., както и подходът на Далчев в обобщението на формата са принципно характерни за периода от началото на 60-те и 70-те години на 20 век. Членовете на просъществувалото до 1944 г. Дружество на новите художници, тяхната модернистична естетика, реабилитирана след края на 50-те и сталинския период, повишената социална функция и роля имат огромно влияние върху облика на българското изкуство от втората половина на столетието. Това е периодът на разцвет на монументалната скулптура в България, в който на сцената се появява и поколението български класици в тази област. От тях в колекцията на МВнР присъстват също Величко Минеков, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Борис Гондов, Васил Радославов, Иван Варчев, Димитър Бойков, Александър Дяков, Иван Колев, Иван Нешев, Галин Малакчиев, Альоша Кафеджийски, Милан Андреев, Кирил Мескин, Любомир Прахов, Георги Радулов. Символиката, свързана със социално критическата позиция на художника, алегоричните фигури, тотеми, историческата тематика са най-силно застъпени в творчеството на тези автори до края на 70-те години на фона на относително свободни пластически опити в рамките на реализма. В двора на МВнР може да се види например една от ранните творби на Величко Минеков „Разпит” от 1965 г. и „Ходеща фигура” от 1961 г. – годината на големия му успех в Първата национална младежка изложба, или изключително модерните за времето си като формален подход „Леяр” (1976) и „Реквием” (1977) на Валентин Старчев.
Освен в темите за войната, свободата, хляба и труда много от тези автори се изявяват и в жанрови сюжети, типични за парковата скулптура. В този смисъл скулптурната колекция на МВнР е представителна и за преобладаващия вкус по отношение на този дял на скулптурата. Редом с историческия преглед съчетанието между монументални и паркови творби, ранни и късни произведения при повечето автори предлага ценен ретроспективен обзор на изкуството им.

В парка се намира и „Седнало момиче” на Любомир Далчев от 1955 г., както и жанрови произведения на неговите съмишленици от Новите художници Васка Емануилова и Николай Шмиргела. Един от най-убедените привърженици на социалистическия реализъм от 30-те и 40-те години присъства също с доста нетипично за него произведение. „Ева” на Иван Фунев от 1940 г. - гола женска фигура с ябълки в ръце, изпълнена в розов бетон е един от най-интересните експонати в музея на открито на МВнР, който не само допълва и обогатява представата ни за тематичния и стилистичен спектър на автора си, но и на целия период.

Значителна част от колекцията заемат тематичните фигури и композиции от 80-те години на ХХ век, когато цялостната картина на българското изкуство е доста по-пъстра от предходните десетилетия. Сред тях са пластиките на Павел Койчев, явно повлияни от творчеството на Хенри Мур – „Торс” и „Голяма седнала жена”, композиции и фигури на поколението от 80-те, което по онова време залага с изкуството си основните характеристики на съвременната българска скулптура - Ангел Станев, Емил Попов, Иван Русев, Емил Мирчев, Зеатин Нуриев, Костадин Денев, Стефан Лютаков, Божидар Козарев, Георги Чапкънов, Сергей Янакиев, Кирил Матеев, Снежана Симеонова, Пламен Аврамов, Иван Томанов, Добромир Георгиев, Свилен Костадинов. Присъщият им „пластицизъм” намира разнообразни проявления и последователи и сред младите скулптори от 90-те години - Цветослав Христов, Илко Николчев, Камен Цветков, Васил Василев, Емил Бачийски, Огнян Петков, Красимир Митов, също в парка на МВнР.

Хронологията в колекцията завършва през 2005 г., синхронно с откриването на скулптурния парк. Подборът предлага изключително интересен преход от реалистичните монументални обеми към полихромните пространствени експерименти от началото на ХХІ век, инсталационните форми, минималистичните композиции, абстрактните идеи с богат набор от материали, теми и почерци в работите на Камен Старчев, Васил Василев, Симеон Симеонов, Николай Колязов, Павлин Радевски, Георги Минчев, Стоян Дечев, Антония Ангелова, Огнян Читаков, Рашо Митев, Огнян Петков, Орлин Иванов, Теодора Драганова  и др. Сред тях попадат и една мозайка на класика на съвременната живопис Димитър Киров – „Орфей”от 2004 г., както и произведения на чужди автори, участници в международния скулптурен симпозиум в Илинденци, постъпили като дарение на МВнР.

---

Скулптурният парк в МВнР е основан през 2005 г. по инициатива на тогавашния външен министър – Соломон Паси и с подкрепата на белгийския меценат и колекционер на българско изкуство Юго Вутен.
Обширният парк на неговото имение в град Геел, Белгия е най-големият музей на българската скулптура в света. Мащабната репрезентация на българското изкуство от колекцията на Юго Вутен, се допълва и от открития през 2012 г. в град Херенталс, Белгия Арт център „Юго Вутен”, в чиято експозиция българските автори са показани в необичайни съпоставки с белгийски художници от ХХ век, представители на западноевропейския модернизъм и най-известни имена от съвременната международна сцена.
Експозицията на скулптурния парк в двора на МВнР е подредена от акад. Светлин Русев по логиката на художествени влияния и приемственост между поколенията и според ландшафта на откритото пространство.
Редом с дарените от г-н Вутен произведения, в скулптурния парк на МВнР присъстват и експонати от колекциите на Националния музей за българско изобразително изкуство, Софийска градска художествена галерия и Национален археологически музей към БАН. Част от произведенията са предоставени от авторите им.
Държавният културен институт към МВнР, който се грижи за скулптурната колекция, нейното обогатяване и популяризиране, е основан непосредствено след откриването на парка.

 

Брошура на български език

Брошура на английски език

Търсене



Предстоящо




Copyright © 1999 - 2017
PIMDESIGN Ltd.
Намерете ни във
Facebook