Произведенията

 

Художественият фонд на МВнР наброява близо 3 000 произведения - предимно живопис, графика и рисунки на известни български класици и съвременни автори и представлява една от най-богатите сбирки на българско изкуство. Намира се в сградата на министерството на ул. Ал. Жендов 2 в София и българските мисии по света. Сформиран е в началото на 60-те години на ХХ век с цел да откликне на представителните нужди на дипломацията, превръщайки художествените произведения в знаци на идентичността, а административните фоайета и салони - в своеобразни музейни пространства. Тази линия на постигане на публична представителност на институцията е съхранена и до днес.


Със създаването си през 2005 г. Държавният културен институт се ангажира с грижата за произведенията от художествения фонд на МВнР. Управлението на фонда е възложено официално на ДКИ през 2010 г. В дейностите по неговото развиване и опазване институтът си сътрудничи с редица образователни и културни институции като Българската академия на науките, Софийска градска художествена галерия, Национален музей на българското изобразително изкуство, Национална художествена академия, Съюза на българските художници, международни организации, чужди експерти и др. Селекции от него се представят в няколко каталога, както и в изложби в София, Пловдив, Севлиево, Русе, Варна.


Фондът отразява развитието на идеята за репрезентативност и промените в официалния вкус във време, когато държавата е единствен меценат на изкуството в страната, общите художествени изложби са най-голямата възможност за изява на творците, а институционалните колекции, събрани посредством специално назначени за целта комисии, са основен механизъм за подкрепа. Тези условия предопределят и първоначалния подбор на произведения за МВнР. Живописта доминира забележимо над останалите видове във фонда, като най-много сред живописните картини са пейзажите и фигуралните композиции, по-рядко се срещат портрети и натюрморти. Най-застъпени са историческите теми, религиозни или фолклорни сюжети. През 60-те години, когато започва събирането на художествения фонд, идеята за тематично и „пластическо и тематично многообразие” е особено популярна в българската художествена теория и практика. Това е времето, в което на сцената официално са реабилитирани много от художниците на 30-те години с присъщия им модернистичен подход към формата. Заедно с техният модел в арсенала на творците постепенно се възстановяват теми, жанрове, похвати, отречени и преследвани от сталинизма през предходните десетилетия. Възражда се отново познатата още от началото на столетието идея за „национално по дух” изкуство. Но реализмът си остава водещо и принципно определящо художествено направление в България.


Художественият фонд на МВнР съдържа всички компоненти на тази сложна картина. Хронологията му застъпва именно споменатите модели с някои видни представители на живописта от 30-те години. Между тях са двамата „бараци” – Давид Перец и Златю Бояджиев, майсторите на пейзажа Данаил Дечев, Константин Щъркелов, Никола Танев, Борис Денев, Александър Мутафов, Атанас Михов, Петко Абаджиев, Иван Тричков. С многобройни пейзажи главно от София и околностите й през 40-те години в сбирката присъства и Асен Николов-Шопа. Той е сред най-изчерпателно представените автори в живописния раздел. Тук са известният с историческите си композиции Никола Кожухаров, както и признати класици като Васил Стоилов, Бенчо Обрешков, Олга Вълнарова, Магда Абазова, Найден Петков, Дечко Узунов, Илия Петров, главно с пейзажи и натюрморти. Сбирката разполага и с произведения на техните ученици, и най-изявените автори от младото поколение на 60-те години, което допринася значително за актуалния облик на съвременната българска живопис - Светлин Русев, Георги Баев, Владимир Гоев, Ненко Токмакчиев, Иван Стоилов-Бункера, Иван Вукадинов, Любен Зидаров, Петър Дочев, Иван Кирков, представителите на пловдивската школа от 70-те - Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков. Сред съвременните произведения във фонда попадат живописни картини и рисунки на Андрей Даниел, Греди Асса, Едмонд Демирджиян, Милко Божков, Стоян Цанев, Десислава Минчева и т.н.


Обзорът на живописните творби показва някои доста интересни съвпадения при избора на изобразяваните сюжети и места при автори от различни поколения и периоди. Заедно със споделения от мнозина интерес към старината и типичните битови и архитектурни детайли най-често в картините в българските пейзажисти се появяват Търново и Балчик.


Графичният раздел на фонда e развит по същата логика, започвайки хронологично от 30-те  и началото на 40-те години на ХХ век с гравюри на Васил Захариев и офорти на Петър Морозов. Акцентът и в него попада върху двете десетилетия от началото на 60-те до 80-те години с многобройни произведения на Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Златка Дъбова, Пенчо Балкански, Борислав Стоев, Евтим Томов, Захари Каменов, Буян Филчев, Георги Трифонов, Иван Димов, Иван Нинов, Михаил Петков, Румен Скорчев, Симеон Венов и др., като достига до най-изявени имена в съвременната българска графика като Стоимен Стоилов, Кольо Карамфилов, Онник Каранфилян, Стефан Марков, Стоян Чуканов, Теодор Лихо, Цветан Казанджиев и др.


Обменът, проникването на творческите идеи на територията на държавната администрация и нейното естетическо обогатяване са сред основните функции на художествения фонд при МВнР. Освен на националната репрезентация и родния пейзаж много от произведенията в него, особено в графичния му раздел се явяват носители на по- универсални и философски послания.


С политическите промени в България от последните десетилетия на ХХ век се променят и взаимоотношенията между държава и култура, което повлиява на ритъма на попълнения не само във фонда на МВнР, но и във всички музейни сбирки в страната. Поради тази причина съвременният период е сравнително по-слабо представен. Фондът продължава да се допълва главно от дарения от художници след представянето им в галерия „Мисията” при ДКИ и от протоколни подаръци. 

 

Търсене



Предстоящо




Copyright © 1999 - 2017
PIMDESIGN Ltd.
Намерете ни във
Facebook