ИНТЕРВЮ НА ДИРЕКТОРА НА КУЛТУРНИЯ ИНСТИТУТ ПРЕД АГЕНЦИЯ „ФОКУС”

24 май 2010 | 14:33 | Агенция "Фокус"
 
По повод 24 май – Деня на българската писменост и култура, Агенция „Фокус” разговаря с Людмила Димитрова – директор на Държавен културен институт към Министерството на външните работи (МВнР).

Фокус: Г-жо Димитрова, какви събития включва културната програма на българските мисии в чужбина по повод 24 май?
Людмила Димитрова: Първо искам да поздравя Агенция „Фокус” за идеята и инициативата да разкажем за това какво правят нашите мисии, независимо от тежките условия, в които всички ние функционираме. 24 май е празник, който благодарение на своите послания скъсява разстоянията между нас. Именно на това, че скъсява разстоянията между нас, нашите посолства разчитат на културен ресурс – изложби, концерти. Те изключително много разчитат и на българските общности на места, на български музиканти и творци, които живеят в държавата и които вече традиционно изнасят концерти, представят книга или организират някакъв друг вид културно събитие. Със сигурност не мога да изброя всички събития, които се случват по нашите мисии. Ние получаваме и постфактум някои съобщения за тях. Това, с което Културният институт е съдействал, за да се случат културни събития. Това са нашите пътуващи изложби, които са на различни места по света – в наши посолства, в културни центрове. Такава изложби има във Финландия. В Хелзинки има един проект на част от изложбата „Покривите на София” на Бистра Бошнакова. Изложбата „Традиции” се оказа една много успешна наша пътуваща изложба на фотографа Александър Михайлов. Тя е произведена в няколко копия и се представя и в Албания, и в Тетово беше открита по време на посещението на министър Николай Младенов и ще остане там, като вероятно ще бъде показана в други градове в Македония. В Сеул е друга пътуваща изложба на Културния институт – „Сборяново” за археологическия резерват Сборяново. Тази изложба беше открита в началото на май, защото през тази година има годишнина от дипломатическите отношения между България и Корея. Използват се и двата повода, за да бъдат отбелязани с тази изложба. Голяма изложба, която не е заслуга на института, но нашето посолство в Лондон откри в музея „Ашмолиан” в Оксфорд, която преди това беше показана в Ню Йорк, това е „Изгубената цивилизация на Стара Европа”. Тя е сборна изложба. В нея има артефакти от Варненския некропол. Нашата изложба „Кирилицата” беше показвана доста успешно. Не се натъжавам особено, че няма големи репрезентативни събития във връзка с този празник. По-важно е да задържим този дух и наистина да ни обединява този светъл празник.

Фокус: Кои български общности зад граница са най-дейни при отбелязването на Деня на българската писменост и култура?
Людмила Димитрова: Не бих искала да посоча едни за сметка на други. Агенцията за българите в чужбина са в много по-пряк контакт и много повече работят с тях. Аз имах възможност да бъда с министър Николай Младенов в Македония и в Сърбия. На връщане имаше среща с представителите на българските общности в Ниш. Те са изключително активни. За краткото време, в което аз успях да се видя с тях и да поговорим, установих, че имат страшно много желания и идеи. Радвам се, че се запознах с тях и набелязахме някои събития, които вероятно през тази година ще помогнем да се случат. Трябва да спомена и младата българска организация в Албания – „24 май”, която е само на една година. Тя е създадена от млади етнически българи от Голо Бърдо. Те са учили и са завършили в България. Аз бях приятно изненадана, когато на 3 март посетих Тирана. Срещнах изключително симпатични млади хора със страшно много енергия. Представител на тази общност в разговор ми каза, че няма да успеят да направят дните на българската култура около 24 май, но си обещахме, че взаимно ще си помагаме. Ние ще помагаме с каквото можем, за да има такъв празник на българската култура.

Фокус: Намалени ли са средствата за мисиите ни зад граница за празнуване на 24 май във връзка с кризата?

Людмила Димитрова: Със сигурност има намаления. Аз не мога да кажа какви точно са намаленията, но знам, че представителните разходи на всички мисии са нулеви. Културният институт е второстепенен разпоредител, т.е. ние разполагаме с някакъв страшно орязан бюджет. Тези пътуващи изложби, общо 12 на брой мобилни експозиции, имат един ресурс, с който разполагаме, и с който можем да помогнем.
Фокус: Какви програми и проекти се предвиждат за подпомагане на българската култура в чужбина?
Людмила Димитрова: Много ви благодаря за този въпрос. Цялостната програма на Културния институт е насочена именно към подпомагане и осигуряване на по-добра видимост на българската култура. В контекста на кризата и в контекста на съвременните европейски тенденции на комуникация между държавите, Културният институт с национален фонд „Култура” създаде един инфо портал, който се казва България в чужбина (www.bulgariaabroad.com). Неговата цел и амбиция е да дава една непрекъсната картина на представянето на българската култура извън страната. Поддържайки този портал, имаме и един бюлетин в полза на основните организации, заети с тази международна културна дейност, които са финансирани с държавни средства. Целта на този бюлетин е да обединява виртуално културната дейност на българските посолства и културни институти в чужбина. Освен, че оглася събитията, които се случват, тя непрекъснато ги захранва с информация за културни събития и в страната, които биха представлявали интерес за тяхната дейност. Усилието е да има ресурс. Много често се случва в дадена държава българското или съответното посолство да е поканено да се включи във фестивал на съвременното изкуство например. На този сайт ще има линкове и полезна информация за активни български културни организации, с които те могат веднага да се свържат, да комуникират и да реагират на тази покана. Културният институт и Министерството на културата – всички ние също сме въвлечени да подпомагаме българската култура зад граница. Надяваме се, този портал да свърши добра работа. Той вече е факт – работи и се пълни с информация и ресурс.

Фокус: Има ли млади творци, успешни поети, писатели сред българите зад граница?
Людмила Димитрова: Със сигурност има. Веднага се сещам за Лондон, за българския музикален фестивал, който се прави на всеки две години от Иво Танков, който е един много талантлив музикант. Усилията са огромни. Той отново го организира тази година. Сега идва в София и заедно със съпругата си ще има концерт. Междувременно с него идват и британски журналисти, които ще отразяват Европейския музикален фестивал в София. Ще се докоснат тук в София до българската култура, което също е много важна част от популяризирането й. Целта е не само в чужбина да се случват български културни събития, но да идва повече европейска публика - хора, които тук на място биха могли да оценят българската култура. Страшно много са тези талантливи млади българи. Вероятно знам една много малка част от тях. С голяма готовност откликваме на хората, които се обърнат към нас за помощ и с голяма готовност помагаме.

 

Фокус: По какъв начин помага държавата и какво трябва да се направи по отношение на изучаването на български език и други предмети на български език от децата на българите в чужбина?
Людмила Димитрова: За съжаление, в чужбина намаляват катедрите по славянски език и българистика. Има училища, в които се изучава български език. Някои от тези училища вече са с традиции. Към посолствата също има създадени училища, в които по-скоро учат деца на дипломатите. Има държави, в които амбицията е да се излезе извън дипломатическата рамка и да се приобщят местни деца. Това е една тенденция, заради която в момента не можем да си представим, че вървим нагоре. Надявам се да бъде спрян този процес и да се повиши интересът към българския език. Преди две години излезе един много интересен мултимедиен диск с български език за чужденци. Дискът по един съвременен начин дава първите уроци, „а” и „б” на българския език. Този диск го предоставихме на нашите посолства. В резултат имаше много голям интерес към този продукт.


Фокус: Да разбирам ли, че според вас намалява популярността на славянските специалности в Европа?
Людмила Димитрова: Да, такива са моите впечатления. Все по-трудно става. Мисля, че Министерството на образованието е институцията, която трябва да даде повече информация.

 

Фокус: МВнР отвори вратите си в Нощта на музеите. Какво видяха посетителите? Имаше ли интерес към изложбите?
Людмила Димитрова: Беше мокро и студено, но независимо от това беше много хубаво. Радвам се, че министър Николай Младенов откликна на тази инициатива и беше специалният гост. Той започна и каза: „Пари нямаме, но култура имаме”. Софийският духов оркестър свири и създаде едно прекрасно настроение. В часа на откриването изгря и слънце, което беше хубав знак. Този културен парк се прави вече за трета година. Тази година празникът беше посветен на петата годишнина от създаването на Скулптурния парк и петата годишнина от създаването на Културния институт. Всяка година се опитваме да има някакъв различен акцент. Паркът се вижда един път, след това трябва да се привлича публиката, аудиторията по някакъв начин. Бяхме намислили богата програма за деца, да направим конкурс за рисунка, но за съжаление дъждът провали тези планове. Освен Скулптурния парк, Културният институт има и своя галерия „Мисията” и един по-малък парк, който ние наричаме Скулптурен парк плюс. Той е за по-авангардни проекти. Тази година за първи път поканихме студенти по скулптура от Националната художествена академия. Те бяха подредили своя проект „Сънят на града”, инспирирани от Нощта на музеите. Галерията представи проект на много талантливата и млада авторка Елена Яневска „Листа”. Имаше хора. Миналата година имаше повече хора. Отдавам това на дъжда, който се ля през цялото време.

 

Фокус: Разкажете за Скулптурния парк плюс.
Людмила Димитрова: Скулптурния парк плюс е нещо различно от другия, класическия Скулптурен парк на външно министерство. Това не е официалното му наименование. Плюс е нещо, което да го отличава. Той е по-малък. С него идеята ни е да предлагаме сцена и място за млади творци, които да излагат своите произведения. Впечатленията ни са много позитивни и положителни от реакцията на хората, които посетиха и видяха проекта на младите скулптури от Художествената академия. Те самите бяха много щастливи. Получи се наистина един добър празник в Нощта на музеите. В навечерието на 24 май всички са ни обзели красиви и светли мисли. Преди време се сетих, че сега говорим за културна дипломация, а Стоян Михайловски преди години е казал, че България е завладяла света с меча на словото. Поетът го е казал красиво: „Влез в историята с меча на словото”. Това е нещо, с което трябва да се гордеем и да се трудим на този фронт.

Аделина ГЕОРГИЕВА

ДОКУМЕНТИ

Тук можете да намерите основните административни и нормативни документи, по които работи
Държавния Културен Институт.
Copyright © 1999 - 2018
PIMDESIGN Ltd.
Намерете ни във
Facebook